На какви музикални инструменти са свирили руските царе?

Като млад Иван Грозни пирува и танцува със скоморохите, поканени в двора му. Пищялки, тръстикови инструменти, флейти, домри, струни инструменти, колесни лири (хурди-гурди) и гусли - това са инструментите, на които свирят скоморохите, музиканти и изпълнители, чиито представления крият много руски езически традиции. Но подобен вид развлечения не стават за царя. На официалните приеми в руския царски двор се пеят само тържествени руски православни химни. А това е единственият вид музика, на който самите царе им е "позволено" да се отдават от православната църква.

Руското православно духовничество и духовни писатели, които са против старите езически традиции, наричат песните на скоморохите "дяволски" и "сатанински". Вместо това Иван се насочва към писането на религиозни песнопения. Той участва в църковните служби, пее в хора и може да създава както текстовете на песнопенията, така и техните музикални съпроводи. Същото може да се каже и за първите трима Романови - от Михаил Фьодорович до Фьодор Алексеевич. Петър Велики е този, който пръв преминава от религиозно пеене към свирене на музикални инструменти.

Петър Велики - пеене и... барабани!

Барабан с палки. Русия. 2-ра половина на 18 век.

Музей на Отечествената война от 1812 г

Цар Петър има военни барабани сред играчките си още от детските си години. Той обаче традиционно е обучаван на църковно пеене. И въпреки че по-късно Петър ограничава в много отношения привилегиите на Руската православна църква и изобщо презира старите руски обичаи, той обича да участва в църковните служби като певец, за което многократно споменават различни съвременници. Предпочита да пее бас и има "силен глас и добър музикален слух", спомня си граф Хенинг фон Басевиц. Понякога Петър дори ръководи хора, както по време на сватбата на племенницата си Екатерина Йоановна в Данциг през 1716 г., където "Петър... често се мести от едно място на друго и сам посочва на певците в книгата с псалми какво трябва да се пее", свидетелстват спомените на барон Айхолц, военен съветник на съпруга на Екатерина Йоановна Карл Леополд Мекленбург-Шверин.

Барабанист на лейбгвардията на Преображенския полк, от 1700 до 1720 г.

Висковатов В. В. "Историческо описание на облеклото и оръжията на руските войски от древни времена"/Свободни източници

Петър умее да чете и да запомня ноти, което, разбира се, му помага да научи барабани от ранна възраст. Сред чиновете на неговата армия от играчки Петър е посочен на първо място като военен барабанист, отчасти с цел да внуши уважение дори към най-ниските чинове в неговата военна служба. Отчасти защото Петър просто обича силните звуци и блясъка, които съпровождат военния марш. С течение на времето Питър се усъвършенства и в свиренето на барабани. Той барабани на много празнични поводи, сватби на свои приятели и военни паради. Освен това Петър свири на гайда и обой - така че може да се каже, че великият цар е бил доста добър музикант.

Елисавета Петровна - пеене

Портрет на императрица Елисавета Петровна, 1743 г., Иван Вишняков

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Въпреки че не е широко известно, Елисавета Руска, дъщеря на Петър, наследява таланта и любовта му към пеенето. През 2018 г. Юлия Демиденко, изследовател от Руския музей в Санкт Петербург, открива нотния лист, който императрица Елисавета най-вероятно е използвала по време на пеенето си.

14-те тома ръкописни ноти в сребърна подвързия са ноти за 14 гласа за 16-гласен хоров концерт, съставен от Герасим Завадовски, регент на хора на Александро-Невската лавра. Един от томовете, съдържащ сопранова партия, е украсен с воден знак "Сватбата на Богородица", който символизира женското управление в Русия. Изследователят предполага, че това е партията, която е пяла самата Елисавета. В едно от писмата си тя нарича себе си "първата певица на дискант".

Петър III - цигулка

Портрет на Петър III, 1761 г., Лукас Конрад Пфанделт

Ермитаж/Свободни източници

Император Петър III, злополучният съпруг на Екатерина Велика, управлява Русия само шест месеца и не оказва особено влияние върху руската политика, но съвременниците си спомнят, че той винаги е намирал време за упражненията си по цигулка. Екатерина, която не обича музиката, много се дразни от любовта на съпруга си към инструмента. "Той не знаеше нито една нота, но имаше отличен слух и за него красотата на музиката се криеше в силата и страстта", пише самата  тя. Петър III има колекция от отлични, скъпи цигулки и изглежда музиката е една от малкото му истински страсти, за разлика от жените или политиката.

Павел I - клавесин

Пиано Zumpe

ГМЗ "Павловск"

Синът на Петър и Екатерина, император Павел I, вече е роден в епоха, когато свиренето на инструмент е задължително за благородник и още повече за царска особа. Павел и съпругата му Мария Фьодоровна са обучавани на музика от Джовани Паизиело, най-популярния оперен композитор от края на XVII в., чийто стил оказва влияние върху Моцарт и Росини. Паизиело е поканен в Санкт Петербург от Екатерина Велика през 1776 г. и служи като придворен композитор до 1784 година. През това време той преподава на великия княз и великата княгиня.

Павел е владее добре свиренето на клавесин, а съпругата му е добър пианист. Двамата обичат и съвременната музика. През 1782 г. във Виена Павел и Мария Фьодоровна, поканени от император Йозеф II в Свещената римска империя, стават свидетели на големия дуел на клавесин между Волфганг Моцарт и Муцио Клементи, най-техничните музиканти на епохата.

Александър I - цигулка

Цигулка, 1798 г., Йоханес Теодорус Куйперс

Rijksmuseum/Свободни източници

В началото на XIX в. всички членове на руското царско семейство изучават музика като задължителен предмет. Александър I е обучаван на кларинет и цигулка. Неговият учител, Антон Фердинанд Тиц, е ученик на известния композитор Кристоф Вилибалд Глук. Известно е, че Александър I свири сред най-близкия си приятелски кръг - за разлика от времето на Петър Велики, в началото на XIX век не се смята за прилично император да свири публично, тъй като статутът му се възприема като твърде важен за това. 

Николай I - тромпети

Корнет, 1833 г.

Музей на изкуствата "Метрополитън"/Свободни източници

По същия начин, по който Александър е обучаван на цигулка, синът на Павел и следващ император Николай I е обучаван на духови инструменти. Николай, който е висок и има големи дробове, без проблем свири на флейта, валдхорна и корнет, въпреки че предпочита да нарича всички тези инструменти "тромпет".

През 1830-те години, пише историкът Игор Зимин, документите за личните средства на императора показват много разходи за почистване и ремонт на музикалните му инструменти и за закупуване на нови в Европа. Императорът със сигурност свири много, въпреки че през 1840-50-те години, когато остарява, броят на концертите намалява.

Александър III - тромпети

Изправени отляво надясно: княз А. П. Олденбургски, Ф. О. Бергер, царевич Александър Александрович, граф Ал. В. Олсуфиев, Ф. А. Шрейдер, Ф. О. Търнър. Седнал отляво надясно: М. В. Половцов, граф ад. В. Олсуфиев, А. А. Берс. Царское село. 1872

Свободни източници

За музикалните вкусове на Александър II, сина на Николай, не се знае много, освен че той и съпругата му Мария Александровна, свирят на пиано. Но техният син, бъдещият Александър III, проявява интерес към музиката още от ранна възраст: през 1847 г., когато великият княз Александър е едва на две години, той моли един от възпитателите си да му купи тромпет! Възпитателят се сдобива с два тромпета-играчки - един за Александър и един за по-малкия му брат Владимир. Децата "не изпускат тръбите от ръцете и устата си от сутрин до вечер", за нещастие на всички в семейството.

иолончело на Николай II, 1898 г., Албер Жако

Дворец Шереметиев - Музей на музиката

Когато Александър порасва, не изоставия любовта си към духовите инструменти. Отначало го учат да свири на пиано, но без да полага усилия в уроците, той го изоставия. Когато обаче на 15 години Александър започва да взема уроци по тромпет, той не пропуска нито един и често се упражнява сам. Внукът на Николай I, Александър, очевидно иска да свири на тромпет, както е свирил знаменитият му дядо - и вероятно дори е виждал Николай да свири на домашните партита. Въпреки че бил едър и груб на външен вид, Александър е запален любител на музиката и свирач. Той държи инструментите си наблизо. В двореца си в Гатчина държи валдхорна в кабинета си и два тромпета в гримьорната си. Очевидно Александър обича да свири непринудено за себе си. През 1872 г. той дори основава "Дружество на любителите на духовата музика" и в продължение на девет години (преди да стане император през 1881 г.) Александър редовно репетира с колегите си музиканти. Репертоарът им далеч не е любителски - Бетховен, Шуман, Вагнер и др.

Императрица Александра Фьодоровна - пиано

Александра Федоровна свири на пиано

Свободни източници

За разлика от баща си, Николай II не е голям любител на музиката. Той се научава да свири на пиано, но не го прави много често. Но съпругата му, императрица Александра Фьодоровна, е опитен пианист. След 1905 г. тя наема учители, които да се упражняват с нея по пиано и пеене. Николай не слуша свиренето и пеенето на съпругата си, въпреки че понякога идва в покоите ѝ, за да чуе как Александра и придворната ѝ дама Анна Вирубова свирят симфонии от Пьотр Чайковски - композитор, който е много ценен в царското семейство.

Императрица Александра, германка по рождение, развива страст и към един местен руски инструмент - балалайката. Тя не може да се научи да свири на нея, защото щяла да изглежда нелепо - балалайката се смята за "селски" инструмент, неприсъщ за царска особа. Дори само за да слуша балалайка, императрицата трябва да го прави на борда на царската яхта.

Царевич Алексей, последният престолонаследник - балалайка

Царевич Алексей свири на балалайка, яхта "Штандарт", юни 1907 г.

Царевич Алексей, престолонаследникът, обича балалайката най-много от всички инструменти - започва да свири, когато е само на три години. Когато Алексей е на 12 години, той получава серия от професионални уроци по балалайка. Той купува и две балалайки за своите приятели от детството, курсантите Агаев и Макаров - Царевичът плаща за инструментите от личните си средства, за да може да свири заедно с приятелите си. Алексей взема двете балалайки със себе си в Тоболск, когато царското семейство е изселено след революцията. Така дори през последните месеци от живота си, живеейки в тежки условия, лишен от стил и титли, наследникът продължава да свири на любимия си инструмент.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.