Да пробиеш желязната завеса: Как американски магнат търгува със СССР в продължение на 70 години

Среща между Леонид Брежнев (вляво) и Арманд Хамър. Москва, СССР

Среща между Леонид Брежнев (вляво) и Арманд Хамър. Москва, СССР

Владимир Мисаелян/TASS
Известният американски бизнесмен Арманд Хамър (1898-1990) познава добре съветските лидери – от Ленин до Горбачов, и въпреки враждата между САЩ и СССР той успешно върти бизнес със социалистическата държава в продължение на десетилетия. Все още се спори дали Хамър е гълъб на мира или ловък съветски шпионин, но едно е сигурно: той знае как да прави пари – въпреки политиката.

В мемоарите си, писани много години след срещата му с Владимир Ленин през 1921 г., Арманд Хамър си спомня харизмата на болшевишкия лидер: "Ако ми беше наредил да скоча от прозореца, вероятно щях да го направя". Звучи впечатляващо, особено от устата на човек, който е заклет капиталист и чиято цел е богатството на всяка цена.

Въпреки това Хамър знае как да гледа отвъд идеологическите вражди и да е полезен и за двете страни – като междувременно трупа състояние. Той е верен на тази стратегия през всичките 70 години на съществуването на СССР и работи като преговарящ, бизнесмен, филантроп – като през цялото време извлича печалба от това.

Роден в социализма

Арманд Хамър като млад. (около 1922 г.)

Въпреки че Хамър не е социалист, баща му – Юлиус Хамър, еврейски емигрант от Одеса, лекар и фармацевт, заема водеща позиция в Социалистическата работническа партия на Америка (СЛП). Нещо повече – името на сина му е вдъхновено от символа на СЛП, в който е изобразен чук в човешка ръка (arm and hammer).

Хамър е свързан със социализма от раждането си, но първоначално се отдава на фармацевтичния бизнес. По време на Сухия режим аптеките на Хамър се радват на огромен успех, като законно продават джинджифилов алкохолен разтвор, използван за производство на нелегален алкохол. Хамър умело работи на ръба на закона и това се превръща в негова запазена марка.

На Русия с любов

През 1921 г. 23-годишният Хамър за първи път пътува до съветска Русия. Официално целта му е да върне пари, платени за лекарства, доставени до Русия по време на Гражданската война. Но след като се среща с Ленин (и не скача от прозореца) предприемачът решава, че е по-добре да стане човешка връзка между новата социалистическа държава и американските бизнес кръгове.

Семейство Хамър познава Лудвиг Мартен – представителят на Ленин в САЩ, така че за Арманд не е проблем да се сприятели с революционния лидер. Той започва да продава зърно на Русия – дефицитна стока поради глада, причинен от Гражданската война. Хамър успява да достави над 1 млн. тона, но това е само малка част от бизнеса му с Русия.

Внос на моливи, износ на Фаберже

Рекламен плакат на американска промишлена концесия на Арманд Хамър.

След като си осигурява благосклонността на съветските лидери в началото на 1920-те, Хамър се мести в СССР, където живее в продължение на 10 години и открива няколко предприятия благодарение на концесионни договори. Най-голямото е завод за производство на писалки и моливи – един американец на практика осигурява на СССР пособия за писане!

Хамър работи и като посредник в СССР, като представлява там водещи американски фирми като Ford Motor Company и United States Rubber. Умният бизнесмен управлява и мина за азбест в Сибир. Всеки бизнес, от който могат да се вадят пари, е добър за Хамър.

В същото време той проявява интерес към изкуството – също по комерсиални причини. Възползвайки се от политическите размирици и хаоса през 1920-те, той купува много съкровища на изгодни цени от руските държавни музеи, включително няколко яйца на Фаберже, и ги препродава на високи цени на Запад. Тази търговия с изкуство обаче си има и тъмна страна. Освен истински произведения на изкуството, според някои източници Хамър продава и копия, както и абсолютни фалшификати. По-късно той организира художествени изложби в Русия, което също е доста мътна история.

"Когато той докарва безценните си изложби в Москва, изкуствоведите бяха тотално объркани. Никой не можеше да различи дали те са оригинали или фалшификати", пише списание "Совершенно секретно".

Обратно в СССР

Арманд Хамър и съветския премиер Никита Хрушчов се ръкуват преди среща в Москва, 1961 г.

Когато Сталин идва на власт, дори приятелски настроените чужденци като Хамър вече не са добре дошли в СССР. Така че в началото на 1930-те капиталистът се връща в Америка и се отказва от повечето си концесии в Съветския съюз. Въпреки че у дома той е доста зает, той никога не прекъсва връзките си със СССР и в крайна сметка възобновява дейностите си там след смъртта на Сталин.

Хамър се среща с Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, чиито симпатии успява да спечели през 1970-те, а първият му сериозен проект е изграждането на модерен офис център в СССР, който днес е известен като Международния търговски център. Хамър помага на съветите да получат заем на стойност $100 млн. от американски банки, но не пропуска да задели част от тази сума за себе си, като иска комисионна от общо няколко милиона щатски долара.

Това не е единственият успех на Хамър от онези години. Той помага и за изграждането на най-голямата фабрика за азот в СССР. Негова заслуга е и дарението на първата картина на Гоя на Ермитажа. Днес се ширят масови подозрения, че творбата е фалшификат, но в онези дни това е добър ПР ход от страна на дръзкия бизнесмен.

Бил ли е шпионин?

Арманд Хамър, 1 юни 1980 г., Лос Анджелис, Калифорния, САЩ

Въпреки противоречивата си натура, Хамър съчетава предприемаческия си подход с дипломация и благотворителност – например, той финансира лечението на съветски граждани, пострадали при катастрофата в Чернобил през 1986 година. Цял живот е важна връзка между САЩ и СССР.

"Бях полезен в опитите си да помиря Изтока и Запада и получих благодарности от президенти за стореното от мен в тази посока", казва Хамър.

В същото време все още се спори дали той е съветски агент. Едуард Джей Епстайн, автор на "Досието: Тайната история на Арманд Хамър", твърди, че Хамър със сигурност е бил шпионин, който перял пари за Москва и финансирал шпионски операции на комунистите. Съветските тайни служби, обаче, се съмняват в това твърдение.

Според анонимен съветски генерал, цитиран от в. "Комерсант", Арманд винаги е бил готов да говори, но повечето информация, споделяна от него, не можело да бъде проверена. "Хамър работеше само за себе си", заключава генералът.

А знаете ли, че САЩ са снабдявали СССР с различни стоки? Разберете повече тук!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: