Какви са особеностите на руските годишни изложения

1. Защо в Русия първоначално няма изложения?

Панаир в Муром. 1910-1912

Муромски историко-художествен музей

Думата "ярмарка" (изложение) идва в руския език от немския (Jahr – година и markt – пазар) и това се случва чак през XVII в., когато немскоезични търговци започват да търгуват масово с Московия. Именно те донасят европейската мода за провеждането на ежегодни пазари на "оживени" места – в големите градове и на местата, където се пресичат важни търговски пътища. На изложенията идват професионални търговци от различни места и села.

В Руската държава местата, където се събират хора и излагат за продажба стоките си, се наричат торг. (именно така, но с главна буква – Торг, до XVII в. се нарича Червеният площад в Москва). Но като цяло в руските градове има торжки или малки пазарчета и базари. Това не са изложения!

2. С какво руските малки пазари се отличават от изложенията?

Музей за история и реконструкция на гр. Москва

Изложенията са редовни и събират търговци от всякакви места, а пазарите са местни и се провеждат с различна регулярност. Но първите големи места за търговия в Русия, които вече всъщност са търговски панаири, до XVII в. продължават да се наричат торг – Моложки торг, Макариевски торг и т.н.

На тези пазари търгуват местните жители. Те се провеждат няколко пъти годишно. Има и базар, който е ежеседмичен.

През XIV в. се появява Моложкият торг или пазарът в гр. Холопие на р. Молога в района на село Борисоглебское (днес потопено от Рибинския язовир). Моложкият пазар е редовен – провежда се всяка година през четирите летни месеца (от юни до септември или от май до август, в зависимост от времето и други фактори).

Тук не се търгува с пари, а хората от всички националности основно си разменят вещи. Има немци, поляци, гърци, арменци, перси, италианци, турци. Корабите са толкова много, че запълват цялата Волга на ширина от 500-600 м, така че хората могат да минат по тях от единия на другия бряг.

А в края на XVI в. в главен пазар се превръща пазарът край Нижни Новгород.

3. Кои изложения са най-големите?

Борис Кустодиев, "Панаир". 1906 г.

Третяковска галерия

Първото голямо мащабно изложение в русия е т.нар. Макариевски торг, кръстен на Желтоводския макариевски манастир. Тогава изложението се провежда около него, на 90 км от Нижни Новгород, а в началото на XIX в. се мести в самия Нижни Новгород, където за него са обособени нови съвременни павилиони.

Първоначално изложението се появява на средата на Волжкия път, на мястото, където се вливат Ока и Кама. През 1552-1556 г. Иван Грозни подчинява Казан и Астрахан и завладява Волжкия търговски път – търговците от Север са привлечени към южните земи, тъй като Иван Василиевич разрешава търговията с Персия.

Освен Макариевското, има и изложения в Ирбитск, Перм, Оренбург, Барнаул и много други с по-малък мащаб. През 1864 г. се провеждат над 18 000 изложения с оборот над 1 милиард рубли (за сравнение, приходната част на бюджета през 1866 г. е 362,5 милиона рубли).

4. По какво руските изложби приличат на съвременните търговски центрове?

Свободни източници

Всяко тържище и базар е място не само за търговия. То е преди всичко обществено място, площад за развлечение, самоизразяване и реклама и по това те приличат на древните агори и съвременните търговски центрове.

На Моложката поляна, например, има над 7070 кръчми – и всяка изложба е място, където човек може да пропие всичко, включително дрехите си. Но в кръчмите се пие, а за развлечението отговарят представленията, които изнасят артистите, и атракционите. Тук има петрушники (кукловоди) и циркови артисти, които показват битки с мечки, петли и гъски.

Първоначалният план за разполагане на търговските пасажи на Макариевския панаир. От делата на А.А. Бетанкур, 1821 г.

Свободни източници

Но едно от най-любимите развлечение на тези годишни изложения е т.нар. "райок" (рус. раёк) или народен театър, който за нашите предци е нещо като съвременното кино. Райокът е дървена кутия с две увеличителни стъкла от предната страна. Кутията е поставена на шкафче или на колела. Едновременно в нея могат да гледат двама души, всеки през едно от стъклата. Вътре има обикновен екран – лента хартия с изображения, които се навиват от една ролка на друга. В някои от тези кутии изображенията се осветяват със свещ. Оборудвани са с цветни стъкла и подстветката може да става синя или червена. "Райокът" е наречен така, защото първите подобни устройства съдържат картинки на религиозна тематика (най-често посветени на Рождество).

Свободни източници

Но самото устройство е само половината от развлечението; нарисуваното на хартията след това се коментира, а тук в действия влиза т.нар. "райошник". Той рецитира римувани стихове за всяка картинка – панорами на Париж и Москва, Бородинската и Полтавската битка и др. руски и чуждестранни сцени. "Вижте, погледнете, ето го големия град Париж, влизаш в него и гориш – там има голяма колона, където са поставили Наполеон. Французите пируват и си бъркат в носа", е един от стиховете.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.