Тъга по вожда: защо руснаците одобряват Сталин

EPA
Проучванията на общественото мнение показват, че през 2016 година подкрепата за Сталин в Русия е висока като никога досега: над половината руснаци са на мнение, че той е изиграл положителна роля в историята на страната. Комунистите планират да използват образа на съветския лидер на парламентарните избори и подобна тактика може да се окаже успешна.

Когато Йосиф Сталин, един от най-противоречивите ръководители в историята на СССР и съвременна Русия, умира през 1953 година, за съветския народ той е своеобразен бог.

Благодарение на пропагандата Сталин е обожаван по целия СССР: приживе издигат паметници на вожда, за него се съчиняват песни, в негова част кръщават градове.

След смъртта на Сталин култът към личността му бързо рухва. Новият лидер Никита Хрушчов осъжда сталинските репресии, довели до гибелта на милиони невинни хора. Започва десталинизацията: събарят паметниците на вожда, а официалните лица предпочитат да не споменават името му. По време на перестройката и след разпадането на СССР мълчанието отстъпва място на критиката. 

„Вината на Сталин пред партията и народа за допуснатите масови репресии и беззаконието е огромна и не може да бъде простена“, посочва Михаил Горбачов в доклад от 1987 година. Постсъветските лидери също неведнъж са осъждали престъпленията на сталинската епоха.

Неуспешната десталинизация

И все пак през XXI век в Русия се появяват нови паметници на Сталин. Обикновено това са неголеми бюстове, поставяни от комунисти. От 2012 година в някои градове на Русия в Деня на Победата активисти кичат с портрети на Сталин автобусите, наричани „сталинбуси“. В Пенза (640 км югоизточно от Москва) комунисти откриха неголям „Сталин-център“ по аналогия с „Елцин-център“-а в Екатеринбург и обявиха 2016-а за „година на Сталин“. 

Инициативите на комунистите срещат разбиране. Според допитване на „Левада-център“, направено през март 2016 година, 54% от руснаците са на мнение, че Сталин е изиграл положителна роля в историята на страната – това е най-високият показател, откакто се правят такива анкети (от 2003 година). Броят на руснаците, оценяващи Сталин положително, се понижаваше до 2008 година (39%), но след това започна да нараства. Безпрецедентно голям се оказа броят и на руснаците, според които сталинските репресии са били „политическа необходимост“ – така са ги окачествили 26% от допитаните.

Алексей Макаркин, вицепрезидент на руския Център за политически технологии, е на мнение, че десталинизацията не е проработила, защото се асоциира с период на неуспехи и провали. 
„Сталин бе активно руган по време на перестройката, разкриваха престъпления и това бе шок. Сега перестройката масово се възприема като време на грешки и разпадане на страната и хората разсъждават по „обратния път“: след като Сталин бе руган по време на перестройката, значи той е добър“, поясни експертът пред „Руски дневник“.

Образът на победителя

Според Макаркин главният елемент на популярността на Сталин е победата във Великата отечествена война: „Сталин бе главнокомандващ. В руското общество има много силен култ към Победата и в съзнанието на мнозинството не може да се пренебрегва ролята на този, който е ръководил армията“.

Други успехи от периода на ръководството на Сталин също се записват в неговата сметка, посочва Макаркин: „В съзнанието на сталинистите именно той е направил индустриализацията, той е построил заводите, той е присъединил нова територия. Сега в Русия прагматичният подход към историята взема превес над нравствения. След като си увеличил територията на страната, значи си успешен лидер“, коментира Макаркин.

Сталин за съседа

Валерий Соловей, политически анализатор и професор в Московския държавен университет по международни отношения (МГИМО), е убеден в следното: „Когато хората казват, че Сталин им е симпатичен, то това съвсем не означава, че биха искали да живеят при управлението му. Всеки иска Сталин за съседа си, а не за себе си“.

Статистиката потвърждава думите на Соловей: допитване на „Левада“ показа, че въпреки големия брой хора, симпатизиращи на Сталин, само 23% от руснаците лично биха искали да живеят и работят при такова ръководство. 

Съвременният руски сталинизъм, посочват експерти, до голяма степен е протестен. „Образът на Сталин е на скромния в бита вожд „с един шинел“. На фона на корумпирания елит мнозина възприемат Сталин като образец на честността“, казва Алексей Макаркин. Соловей е съгласен с него: „Изразяването на любов към Сталин е символичен протест, стремеж към силна ръка, която да въведе ред“.

Знаме за комунистите

През септември 2016 година в Русия ще има избори за Държавната дума. Представители на Комунистическата партия (втора по численост в действащия парламент) вече заявиха, че се канят да използват при изборите образа на Сталин, за да „привлекат допълнителни гласове“.

Експерти оценяват тази стъпка на комунистите като перспективна: изпитващите носталгия към СССР ще се зарадват, че Сталин е в употреба. „Електоратът на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) се отнася положително към Сталин“, коментира Алексей Макаркин. „Върху тях това може да окаже ефект и да ги мобилизира“. 

За либерално настроената част от обществото Сталин е мрачна фигура, архитект на репресиите, в които са пострадали (според данни на правозащитната организация „Мемориал“) от 11 до 39 милиона души. Голямата разлика в цифрите се дължи на широката трактовка на проблема кой е включен в числото на репресираните – убитите и изселените, но и депортираните, осъдените на поправителен труд, жертвите на глада в периода 1932-1933 г. и т.н. Според статистиката, която привежда историкът Виктор Земсков, като се опира на данните от съветската тайна полиция, на смърт по време на управлението на Сталин са осъдени около 800 хиляди човека. Декларацията на комунистите успя да предизвика сериозно възмущение, но според Валерий Соловей скандалът играе само в полза на комунистите. 

„Сталин ще им увеличи гласовете, симпатиите и разпознаваемостта“, посочи пред „Руски дневник“ Соловей. А тези, които се обявяват против Сталин, изобщо не гласуват за КПРФ. Така че те (комунистите – бел. ред.) няма да изгубят гласове“, допълва Соловей.

Пречка за комунистите може да стане законопроект на депутатите от Либерално-демократичната партия (ЛДПР), който предвижда да се забрани използването по време на предизборната агитация на образи на починали хора. Според депутати от ЛДПР законопроектът не е свързан с инициативата на КПРФ, но ако той бъде приет, комунистите ще трябва да минат без мъртвия си вожд в кампанията през 2016 година.

Материалът е коригиран на 08.06.2016 г.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"