Нюрнбергският трибунал: пет основни въпроса

От ляво надясно на първия ред: Херман Гьоринг, Рудолф Хес, Йоахим Рибентроп, Вилхелм Кайтел и (от ляво надясно на втория ред) Карл Дьониц, Ерих Редер, Балдур Ширах, Фриц Заукел, Алфред Йодъл по време на съдебния процес.

От ляво надясно на първия ред: Херман Гьоринг, Рудолф Хес, Йоахим Рибентроп, Вилхелм Кайтел и (от ляво надясно на втория ред) Карл Дьониц, Ерих Редер, Балдур Ширах, Фриц Заукел, Алфред Йодъл по време на съдебния процес.

UllsteinBild/Vostock-Photo
На 1 октомври се навършиха 70 години от момента на огласяване на решението на Нюрнбергския трибунал относно хитлеровия Райх. „Руски дневник“ отговаря на пет въпроса за този епохален процес, който влезе в историята като „Съда на народите“.

1. Ако не беше СССР, щеше ли да го има въобще процеса в Нюрнберг?

Идеята в съдебен порядък да бъдат осъдени лидерите на Третия райх, също така и държавните институции на хитлеровата империя, които са отговорни за репресиите, съвсем не е била тривиална в годините на Втората световна война (ВСВ), както изглежда днес. Първоначално за организирането на подобен процес настоявала само Москва. Партньорите на СССР от Антихитлеристката коалиция от Лондон и Вашингтон предпочитали друг подход.

През октомври 1942 г. съветското външнополитическо ведомство в специална нота заявило, че Москва настоява за „предаване на съд със специален международен трибунал и наказание с цялата строгост на углавния закон“ на главатарите на фашистка Германия. Шефът на британското външно министерство Антъни Идън нарекъл през ноември същата година идеята нецелесъобразна и смятал, че призоваването пред съда на главните престъпници като Хитлер и Мусолини е неподходящо „доколкото техните престъпления и отговорност са толкова големи, че не подлежат на разглеждане в рамките на юридическа процедура“. Идън писал до Москва за необходимостта от строго наказание над нацистките ръководители на основата на политическо решение на Обединените нации. До началото на 1945 г. Вашингтон поддържа позицията на Британия. Лондон и Вашингтон предлагали да се състави списък от 50-100 нацистки водачи, които да бъдат разстреляни без съд.

Постепенно отношението на съюзниците към идеята за Международен военен трибунал се променило. Окончателното решение било прието на Потсдамската конференция през лятото на 1945 година. Според руския историк Наталия Лебедева Лондон и Вашингтон били против съда, защото се страхували от възможността да бъде разкрита „връзка на подсъдимите с далеч не безупречната предвоенна политика на западните държави, тяхното съучастничество в превъоръжаването, мюнхенските маневри и т.н.“. Може би са се опасявали, че няма да има достатъчно добра юридическа основа за осъждане на хитлеристките ръководители. В същото време СССР настоявал за съдебен формат, защото това увеличавало неговия международен престиж. Освен това се появявала възможност да се действа в рамките на новото международно право, заяви за „Руски дневник“ историкът Борис Соколов.

Трибуналът в цифри:

\tПроцесът продължил почти 1 година.\t \tСъстояли се 403 открити заседания.\t \tПоказания дали 101 свидетели на защитата.\t \tРазгледани са повече от 300 хил. писмени показания и около 3 хил. документа.\t \tПроцесът бил широко отразяван от световните медии: от 350 места в залата 250 били запазени за журналисти.

2. Това съд на победителите ли е?

Обвиняемите (обвинението било предявено на 24 висши представители на Райха) поставили под съмнение юридическата състоятелност на процеса. Те се опитвали да докажат, че вместо организиран пълноценен процес има съд на победителите. Както заявил пред съда шефът на „Луфтвафе“ Герман Гьоринг, „победителят винаги е в ролята на съдията, а победеният в ролята на осъдения“.

Както отбелязват многобройните изследователи, процесът бил съвсем друг. Всички обвиняеми имали защитници – били задействани 27 адвоката. В името на справедливостта съдът не присъдил на всички подсъдими смъртно наказание. На смърт били осъдени 12 нацисти, трима били оправдани, а останалите получили затвор.

3. Всички държави ли били доволни от решението на трибунала?

Съветският съюз протестирал против оправдателната присъда на Ялмар Шахт (председател на Райхсбанка и министър на икономиката), Ханс Фрич (пропагандист, когото смятали за дясна ръка на Гьобелс) и Франц фон Папен (вицеканцлер в правителството на Хитлер). Москва не била доволна, че не били признати за престъпни организации Имперският кабинет на нацистка Германия, Генералният щаб и върховното командване на Вермахта.

Вече от висотата на нашето съвремие депутатът и историк Вячеслав Никонов, внук на шефа на НКВД Вячеслав Молотов, в рамките на кръгла маса, организирана от Руското историческо общество, посочил като недостатък на трибунала това, че не признал за престъпни такива организации като Украинската въстаническа армия и дивизията на СС „Галичина“. Това станало въпреки наличието на очевидни връзки на тези групировки с нацисткия режим и признаването на СС като престъпна организация в Нюрнберг. Освен СС като такива били признати от трибунала СД, СА, Гестапо и ръководният състав на нацистката партия.

4. Кой отсъствал от подсъдимата скамейка?

Пред трибунала не застанали извършилите самоубийство Адолф Хитлер, Хенрих Химлер и Йозеф Гьобелс. Нямало го и партийния шеф Мартин Борман, който се предполага, че също завършил живота си със самоубийство.

Съда избегнал и „ангелът на смъртта от Освиенцим“ доктор Йозеф Менгеле, провеждал опити върху заключените в концентрационните лагери. Избягвайки наказанието, той умрял през 1970-те години в Бразилия.

Отговорният за масовите убийства на евреи Адолф Айхман също избягал от Нюрнбергския процес, но бил намерен от израелското разузнаване в Южна Америка и наказан в Израел.

Диверсантът от СС Ото Скорцени, освободил похитения Бенито Мусолини и готвил покушение над югославския лидер Йосип Броз Тито, през 1945 г. бил арестуван, но след това пуснат и живял във франкистка Испания.

5. В какво се състои историческото значение на трибунала?

Трибуналът закрепил юридически разгрома на фашизма. След Нюрнберг в Германия и в ред други страни се провели процеси, на които били осъдени около 70 хил. нацисти и техни помощници.

В резултат на това хората, които започнали войната и извършили престъпления против човечеството, получили наказания в съответствие с международните норми. Още повече, че според националните закони те не можели да бъдат съдени. Самото понятие „престъпление против човечеството“ било за пръв път формулирано в състава на международния трибунал и било одобрено от ООН. Нюрнбергският трибунал положил основите на международното углавно право.

Международният военен трибунал осъдил:

\tНа смърт чрез обесване Херман Гьоринг, Йоахим Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Ернст Калтенбрунер, Алфред Розенберг, Ханс Франк, Вилхелм Фрик, Юлиус Щрайхер, Фриц Заукел, Артур Зайс-Инкварт, Мартин Борман (задочно), Алфред Йодъл (оправдан посмъртно след преразглеждане на делото в съда на Мюнхен през 1953 г.)\t \tНа доживотен затвор: Рудолф Гес, Валтер Функ, Ерих Редер\t \tНа 20 години затвор: Балдур Ширах, Алберт Шпеер\t \tНа 15 години затвор: Константин Найрат\t \tНа 10 години затвор: Карл Дьониц\t \tОправдани: Ханс Фрич, Франц Фон Папен, Ялмар Шахт\t \tГустав Круп бил освободен от углавна отговорност заради здравословното си състояние.На Роберт Лей били повдигнати обвинения, но той се самоубил малко преди началото на съдебния процес.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"