Кой изкорми германската военна машина?

Татяна Перелигина
На 9-и май Русия отбеляза 71 години от победата във Великата Отечествена война.

През 1998 г. филмът на режисьора Стивън Спилбърг „Спасяването на редник Райън“ предизвика огромен резонанс в света. Той разказа историята на десанта на съюзническите сили в Нормандия през юни 1944 година.

Но американският историк Майк Дейвис, написал книгата „Спасяването на редник Иван!“, а и много други историци по света са на мнение, че освобождаването на Европа през лятото на 1944 г. започва не в Нормандия, а там, където съветските партизани нанасят внезапен удар в тила на могъщия Вермахт.

Въпреки това, днес все по-рядко си спомнят за водещата роля на Съветския съюз за постигането на епохалната Победа над фашизма през миналия век.

Тези, които се стремят да ревизират резултатите от Втората световна война, преднамерено игнорират оценките, изказани от водещи политици още по времето на войната. 

„От гледна точка на голямата стратегия... – подчертава през май 1942 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт – трудно може да се избяга от очевидния факт, че руските армии унищожават повече войници и оръжие на противника, отколкото всичките други 25 държави на Обединените нации взети заедно“. 

През септември 1944 г. в писмо до Йосиф Сталин премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил пише: „Ще се възползвам от случая, за да повторя утре в Камарата на общините това, което заявих и по-рано, че именно руската армия изкорми германската военна машина...“. Победата не се споделя дори от бившия външен министър на външните работи на Третия райх Йоахим фон Рибентроп.

Той посочва трите основни причини за поражението на Германия: оказалата се неочаквано упорита съветска съпротива, мащабните доставки на оръжие и техника от САЩ и успехите на западните съюзници в борбата за превъзходство във въздуха.

Ако се направи пространствено измерване, то няма да са нужни доказателства, че с най-голям размах се отличава Съветско-германският или Източния фронт. По своята сумарна дължина (около 4000 км през 1941 г. и повече от 6000 км през 1942-а) той е 4 пъти по-голям от тези в Северна Африка, Италия и Западния фронтове. Съвременните разчети показват, че на Източния фронт Червената армия е разгромила 674 нацистки дивизии (508 на Вермахта и 166 на негови съюзници).

В периода 1941-1943 г. на англо-американските войски в Северна Африка се противопоставят от 9 до 20 дивизии, в Италия през 1943-1945 г. – от 7 до 26 дивизии, в Западна Европа след откриването на Втория фронт през 1944 г. – от 56 до 75 дивизии. Именно на Източния фронт общите загуби на Вермахта в сраженията с Червената армия достигат 73%, а щетите, нанесени само върху личния състав, са 4 пъти по-големи от тези, претърпени на западноевропейския и средиземноморския театри на военни действия.

За периода 1941-1945 г. войските на Червената армия разгромяват и пленяват 607 вражески дивизии, а в същото време англо-американските – около 176 дивизии. На Източния фронт Вермахтът губи 70% от унищожените за цялата война самолети, 75% от танковете и 74% от артилерията.

Разбира се, разгромът на Германия, оглавяваща фашистко-милитаристичния блок, оказва решаващо влияние и върху ликвидирането на последното огнище на Втората световна война в Далечния изток. Генерал Махмут Гареев цитира следните данни: 

„През август 1945 г. японските въоръжени сили наброяват 7 милиона души, 10 хиляди самолета, 500 бойни кораба, докато в същото време САЩ и техните съюзници в Азиатско-тихоокеанския регион разполагат с около 1,8 милиона души и 5 хиляди самолета. Ако СССР не се бе включил във войната, основните сили на Квантунската армия можеше да се съсредоточат срещу американците и тогава (каквито са били изчисленията на ръководителите на САЩ) бойните действия можеше да продължат още две години и съответно жертвите щяха да нараснат – още повече, че японското командване вече се подготвяше да употреби бактериологично оръжие. По изчисления на Комитета на началник щабовете на САЩ и Великобритания войната за окупирането на Япония можеше да им коства 1 милион живота“.

Преди 13 години някои политици предявиха към Русия искане тя да се покае пред съседите и съюзниците си от Източния блок. Едновременно с това възникна и новация за презумпция на виновност на Русия. Но тези, които се стремят да изнасилят миналото, по всякакъв начин избягват безпощадната истина за безпощадната война. Втората световна война отне повече 50 милиона човешки живота, а повече от половината човешки загуби в Европа се падат на Съветския съюз. Те се оценяват на повече от 27 милиона души – при това в преобладаващата си част те не са бойци, а гражданско население. 

От друга страна, загубите на съюзниците от антихитлеристката коалиция са: за Великобритания 375 хиляди убити и 369,4 хиляди ранени, за САЩ те са 1,76 милиона, от тях 405 хиляди са убитите по всички фронтове и морски театри на военни действия. СССР плати висока цена и в борбата за освобождението от окупаторите на народите от Европа и Азия. Над 1 милион съветски воини загиват по бойните полета в Източна и Централна Европа, на Балканите, в Китай и Корея.

Нито в Съветския съюз, нито в нова Русия, общата Победа никога не е делена, никога не се е водел нечовечен пазарлък кой е допринесъл повече или по-малко в сформиралата се военна коалиция срещу нацистите. Русия никога не е принизявала ролята на народите от Съветския съюз и на съюзниците при извоюването на Победата, паметта за която не познава граници, не различава националности и безусловно стои над днешните политически обстоятелства.

Авторът е професор от Московския държавен лингвистичен университет, президент на Асоциацията на изследователите на руското общество.

"Российская газета". Всички права запазени.