Евакуацията на заводи през ВСВ: как протича "втората индустриализация"

Стремителното настъпление на германските войски през лятото и есента на 1941 година принуди СССР да направи всичко възможно, за да спаси поне част от промишления потенциал на страната. Само през първите четири месеца на войната 18 милиона души и 2,5 хиляди завода са евакуирани на изток.

Разказват, че на прием в Кремъл в чест на Победата Сталин се приближил до военачалниците и ги попитал защо Съветският съюз е победил в тази страшна война. Те започнали да говорят за мъжеството на хората и подвига на съветския народ. В отговор Сталин повикал един от министрите и, сочейки го, казал, че героизмът и военният гений не струват много без чугуна, стоманата, танковете и самолетите. Всичко това СССР нямаше да има, ако не бе постигнат един успех – хилядите евакуирани предприятия да заработят след евакуацията им на изток.

След началото на войната, на изток са били изпращани милиони специалисти – по някои оценки става дума за 30-40% от необходимата работна сила. Стотици хиляди деца са били извозени от районите, завзети скоро след това от хитлеристите. Много от тях загубили родителите си и били осиновени от местни жители.

Свердловск (днес Екатеринбург), 1944 г. Снимк: Анатолий Гаранин / РИА "Новости"

Евакуирани са били театри. В Самара, тогава Куйбишев, бил преместен Болшой театър. Пренасяни са били университети и изследователски центрове. Само в Новосибирска област били евакуирани най-малко 30 ВУЗ-а и редица големи научно-изследователски институти. Не е учудващо, че след войната Новосибирск се превърнал в един от научните центрове на страната.

На открити платформи

Най-главната задача обаче била да се спаси промишлеността. За целта още през първите дни на войната бил създаден Съвет по евакуацията. За успеха на операциите по евакуацията не малка заслуга имал заместникът на ръководителя на ведомството, бъдещият съветски премиер-реформатор Алексей Косигин. По негова инициатива по цялото продължение на железопътните маршрути била изградена мрежа от евакуационни пунктове, където хората можели да се запасят с хранителни продукти и да получат медицинска помощ.

Евакуацията ставала в момент на мощно германско настъпление. Необходимо било на фронта да се изпратят подкрепления и да се извозят от там ранените. Често съставите, пътуващи за фронта, на обратния път били използвани за задачи по евакуацията. През юли за целта били заделяни до 10 000 вагона на ден. Общо за евакуацията били задействани 1,5 милиона вагона.

1943 г. РИА "Новости"

Николай Патоличев, който през 1942 година бил ръководител на Челябинска област, си спомня как са изглеждали тези превози. "Случваше се в открити полувагони или на платформи да пътуват хора. Ако се намираше брезент, с който да се скриеш от дъжда, беше добре. Понякога обаче и това нямаше. Тук са и струговете или материалите, нещо от вещите на евакуираните. [...] При по-благоприятна обстановка за жените с деца се заделяха 2-3 покрити вагона. Вместо 36 души в тях се напъхваха по 80-100 [...]".

Осем хиляди вагона

За всеки голям обект за евакуация властите са обявявали решението си, което се е съгласувало с представители на различни ведомства. Определяло се е необходимото количество вагони, сроковете за преместване на товарите и крайният пункт за прехвърлянето.

Извозвани са били огромни предприятия като стоманолеарният завод "Запорожстал" ("Запорожсталь"), най-голямото в Европа металургично предприятие, в което са се трудили хиляди работници. За да бъде евакуиран "Запорожстал" и суровината за него, са били необходими 8000 вагона. Както си спомнят участниците в тези събития, на ден са потегляли по 800-900 вагона, натоварени с оборудване и материали за "Запорожстал".

"Всичко за фронта, всичко за победата!". Самолети "Илюшин". Снимка: ТАСС

За тежките товари на металургичния гигант нямало достатъчно специални платформи. Тогава от обикновените товарни платформи започнали да правят подсилени. Всяка платформа била изпращана само след щателен преглед от железничарите. Демонтирането и товаренето на оборудването на "Запорожстал" ставало под постоянните обстрели на германската артилерия и авиация. Съставите потегляли само през нощта.

"Не си представям как хората са могли да издържат това"

Не по-лесно било разтоварването и пускането в експлоатация на предприятията там, където вече се намирали. Тъй като било необходимо те да бъдат задействани възможно най-скоро, често производството било подслонявано под временни, дървени корпуси. Заводите понякога започвали работа на практика на голо поле, до тях прекарвали само електричество. По думите на британския историк и журналист Александър Уърт, в околностите на Свердловск (сега Екатеринбург), голям уралски промишлен център, е можел да се види следната картина: под боровете, от които висели електрически лампи, работели стругове. Това бил пуснатият в експлоатация завод "Болшевик ("Большевик"), евакуиран от Киев.

Николай Рижков, съветски премиер в края на 80-те години на миналия век, си спомня: "Хората, които работеха по това време, ми разказваха как в бараки настанявали новопристигналите, как са строили нови цехове. А се случвало ешелоните да бъдат разтоварени направо на полето. Студ -30°, оборудването е под открито небе, включвали електричеството и започвали да правят корпуси за снаряди. Не си представям как хората са могли да издържат това".

ФОТОГАЛЕРИЯ Да маршируваш на Червения площад: възстановка на военния парад от 1941 г.

"Вие подведохте нашата страна"

За успеха на евакуацията роля е изиграла и строгата управленческа система на СССР по това време. Известна е декемврийска телеграма на Сталин до директора на 18-и авиостроителен завод в Куйбишев, евакуиран през  октомври-ноември от Воронеж. "Вие подведохте нашата страна и нашата Червена армия. [...] Ако 18-ти завод мисли да се оправдае пред страната, давайки по един [щурмовик] Ил-2 на ден, то жестоко греши и ще понесе тежко наказание за това. Моля ви да не изкарвате правителството от търпение и изисквам да произвеждате повече Ил-ове. Предупреждавам за последен път", се посочва в текста на телеграмата, която се пази във фондовете на Руския държавен архив за социално-политическа история  (РГАСПИ).

Както отбелязват историци, успехът толкова бързо да бъдат пуснати предприятията на новото им място и като цяло икономиката да бъде прехвърлена на военни релси се дължи на факта, че за някои предприятия е била създадена по-рано някаква база. За редица предприятия в Урал и Сибир вече е бил излят фундамент и било прокарано електричество. Имало е планове те да бъдат пренесени в източната част на страната заради войната в Европа през 30-те години на миналия век. Само че тези планове не били осъществени преди войната.

В резултат на евакуацията в източната част на страната били създадени огромни предприятия, станали гиганти на съветската индустрия. За няколко месеца на практика била създадена още една промишлена база на страната, която и днес продължава да бъде опора на икономиката. В един от документалните си филми режисьорът Оливър Стоун нарече този процес "втората индустриализация" след първата от 30-те години на миналия век. Това едва ли е силно преувеличение.

Защо съветската авиация претърпя фиаско през 1941 г.

"Российская газета". Всички права запазени.