Къде свършва Съветският съюз: 25 години от Беловежкото споразумение

Юрий Иванов / РИА Новости
На 8 декември 1991 г. близо до белоруско-полската граница, в Беловежката гора, ръководителите на Русия, Украйна и Беларус слагат точка на историята на СССР. За това място, за историческите споразумения, за това можеше ли тогава да бъде запазен СССР – в материала на Russia Today (RT).

Кога бе СССР погребан

В ловната резиденция в Беловежката гора първите лица на трите съюзни републики се договарят, че СССР спира да съществува. След това става популярна фразата: "Трима селяни се събраха в гората и отмениха Съветския съюз". Визират се Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич.

Текстът на подписаното от тях на 8 декември 1991 г. споразумение "За създаването на Общност на независимите държави" гласи: "Ние, Република Беларус, Руската федерация (РСФСР), Украйна, като страни-учредителки на Съюза на ССР, подписали Съюзния Договор от 1922 г., наричани нататък Високи Договарящи се страни, констатираме, че Съюзът на ССР, като субект на международното право и геополитическа реалност, прекратява своето съществуване".

"Фактически разколът започва по-рано", разказва за RT докторът на историческите науки, професор, заслужил деец на науката на РФ Рудолф Пихоя. "Аз съм абсолютно убеден, че Беловежката гора става не началото на разпадането на СССР, а опит да се запази някакво единство. Друг е въпросът, че той е неуспешен. Ако внимателно се прочетат документите, приети не само в Беловежката гора, но и след това, в хода на преговорите за създаването на ОНД, ще забележите, че е направен опит да се запази единно ведомство за цялата бъдеща общност в областта на отбраната, в областта на съобщенията, транспорта и така нататък. А това фактически е опит да се запази поне нещо, да се спасят единните икономически и човешки отношения. И аз трябва да кажа, че този опит не е напълно безнадежден".

Излизат извън контрол

Разбира се, идеята СССР да бъде ликвидиран не се ражда неочаквано и безпричинно. В края на 1991 г. кризата в страната се засилва вече от почти 10 години, но първоначално правителството се надява да излезе от положението благодарение на реформите, насочени към демократизация на строя. Започналата през 1985 г. перестройка предизвиква силна вълна от оптимистични настроения сред либералната част от обществото. Но икономическата криза не само не свършва, а напротив – тя достига своя пик: значително се понижава благосъстоянието на гражданите, в редица републики избухват междунационални конфликти, щандовете на магазините пустеят.

В условията на силна централизирана власт и комунистическа идеология, провъзгласяваща, в това число, нерушимата дружба на съветските народи, критични конфликти между съюзните държави не се разпалват. Но реформите на Михаил Горбачов премахват и твърдия контрол на държавата върху всички сфери на обществения живот, и основите на комунистическата идеология, което силно повишава политическата активност на гражданите и води до това, че след 1990 г. започва "парад на суверенитетите".

Първата територия на СССР, провъзгласила независимостта си, е Нахичеванската АССР. След това последвали съюзните републики Литва, Латвия, Естония, Армения и Грузия.

Но вече формално придобили суверенитет, републиките отказват да признаят върховенството на съюзните закони, да плащат данъци в общия бюджет и да поддържат икономическите отношения в предишния им вид. РСФСР не изостава от съседите си и също провъзгласява върховенството на собствените закони над съюзните, което способства за издигането на председателя на Върховния съвет на републиката Борис Елцин.

Ситуацията явно излиза извън контрол. Горбачов предприема две стъпки с надеждата да запази Съветския съюз: през декември 1990 г. той предлага проект за нов Съюзен договор, съгласно който СССР става "мека" федерация с разширени права за суверенните републики, а на 17 март 1991 г. провежда Всесъюзен референдум, на който народът решава, че Съветският съюз трябва да съществува в обновения си вид.

Що се касае до новия Съюзен договор, то той е бил приет заради августовския пуч през 1991 г., който практически лишава Горбачов от власт. Но работата над документа не спира: искат от СССР да направят конфедерация. Проектът предвижда от републиките на СССР да се създаде на Съюз на суверенните държави. Този договор трябва да влезе в сила от декември 1991 г. Новият съюз, за разлика от СССР, трябва да обединява не републики, а суверенни държави. При това гражданите на всяка република автоматично стават и граждани на Съюза на суверенните държави (ССД). Но и този проект не успява да се реализира.

На 1 декември Украйна обявява независимост, която моментално е призната от Елцин. По-късно той заявява, че договорът за създаване на ССД няма никакъв смисъл без Украйна и отива на неофициални преговори с лидерите не Беларус и Украйна в Беловежката гора.

Макар че вследствие на тези преговори СССР е ликвидиран, и белоруската, и украинската страна твърдят, че не са знаели до какво ще доведат те.

Вячеслав Кебич, заемащ тогава поста на председател на Министерския съвет на Белорусия, по-късно ще каже, че за всичко е бил осведомен само Елцин. Самият президент на РСФСР (както и ръководителите на двете други страни) винаги е подчертавал, че той не е унищожил СССР, а само е констатирал факта на неговата смърт

"По същество това бе преврат"

Някои изследователи смятат, че Беловежкото споразумение е незаконно, защото на проведения на 17 март референдум болшинството от гласувалите са подкрепили запазването на Съюза: как така трима чиновници ще тръгнат срещу волята на народа? По закон този въпрос е трябвало да бъде решен в съответствие с волята на гражданите, изказана на референдума. През 1996 г. и Горбачов, и Държавната дума настояват, че извършеното е неправомерно.

Докторът на историческите науки, професор в Московския държавен университет (МГУ) Александър Кобрински, казва пред RT, че споделя гледната точка, според която едва ли ще е възможно споразуменията от Беловежката гора да бъдат признати за легитимни в пълния им обем. "По същество това бе държавен преврат, който предизвика гибелта на една велика държава", подчертава той.

Но така или иначе Съветският съюз се разпада. Не успява да го спаси нито референдумът, нито Горбачов, макар че чиновниците, подписали Беловежките споразумения, сериозно се боят от реакцията на президента на СССР.

Кобрински е на мнение, че СССР е можело да бъде запазен дори и след подписването на споразуменията в Беловежката гора, стига ръководството на Съветския съюз да е имало политическа воля за това. "За това са се предприемали действия. Но, за съжаление, към онзи момент в обществото преобладавали популистите, което предизвикало апатия и нежелание да се спаси страната. Аз смятам, че това е най-голямата катастрофа в цялата хилядолетна история на Русия", констатира историкът.

"Российская газета". Всички права запазени.