7 важни факта за войната в Афганистан

Демократична република Афганистан, 1980 г. Сбогуване на съветските и афганските войници.

Демократична република Афганистан, 1980 г. Сбогуване на съветските и афганските войници.

Георгий Надеждин / ТАСС
През 1979 година съветските войски влизат в Афганистан. В продължение на 10 години СССР е въвлечен в конфликт, който ще срине окончателно бившето му могъщество. "Ехото на Афганистан" отеква и до днес.

1. Контингентът

Афганистанска война няма. Има прехвърляне на ограничен контингент съветски войски в Афганистан. Принципно важно е да се отбележи, че съветските части влизат там по молба на местното правителство, което настоява за изпращането на двайсетина души. Решението за изпращане на войски е трудно, но тъй или иначе е взето от членовете на Политбюро на ЦК на КПСС на 12 декември 1979 г. Впрочем СССР е въвлечен в този конфликт. Отговорът на въпроса "кой има изгода от него" еднозначно води към САЩ. Днес никой вече не крие англосаксонската следа в афганистанския конфликт. Според мемоарите на бившия директор на ЦРУ Робърт Гейтс, на 3 юли 1979 г. американският президент Джими Картър подписва секретен президентски указ, с който се разрешава финансирането на антиправителствените сили в Афганистан, а Збигнев Бжежински директно признава: "Ние не сме тласкали руснаците да се намесят, но съвсем съзнателно увеличихме вероятността те да го сторят".

2. Афганистанската ос

От геополитическа гледна точка Афганистан се явява осева точка. Неслучайно цялата история на страната се състои от войни. Както истински, така и дипломатически. Още през XIX век между Руската и Британската империи се води борба за контрол над Афганистан, станала известна като "Голямата игра". Афганският конфликт от 1979-1989 г. е част от тази "игра". СССР не може да остави без внимание метежите и въстанията в "подопечната" ѝ страна. Немислимо е да загуби афганската ос. В същото време Леонид Брежнев много иска да влезе в образа на миротворец. И го прави.

3. Спортът за един мирен свят

Афганистанският конфликт "съвсем случайно" предизвиква сериозна протестна вълна в света, подклаждана всячески от "дружеските" средства за масова информация. Предаванията на радио "Гласът на Америка" всеки ден започват с военната сводка. Да не би случайно хората да забравят, че Съветският съюз води "завоевателна" война на чужда нему територия. Много страни (в това число и САЩ) бойкотират Олимпиадата в Москва през 1980 г. Англосаксонската пропагандна машина работи на пълни обороти, представяйки СССР като агресор. Афганският конфликт обръща изцяло нагласите: в края на 70-те популярността на СССР в света е огромна. Бойкотът на САЩ не остава без отговор. Руските спортисти не участват на Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г.

4. По целия свят

Афганистанският конфликт е афганистански само по име. В действителност става дума за коварна англосаксонска комбинация: да накараш враговете ти да се бият помежду си. САЩ отпускат "икономическа помощ" за афганистанската опозиция в размер на 15 милиона долара, а също и военна – доставка на тежко въоръжение и военно обучение на афганските муджахидини. САЩ дори не крият интереса си от разпалването на конфликта. През 1988 г. е заснета третата част от киноепопеята "Рамбо". Героят на Силвестър Сталоун този път воюва в Афганистан. Нелепо скалъпеният, откровено пропаганден филм дори получава "Златна малинка" и попада в Книгата за рекорди на Гинес като лентата с най-много насилие: във филма има 211 сцени на насилие и умират общо 108 човека. А в края му се появява надпис: "Филмът се посвещава на доблестния народ на Афганистан".

5. Петролът

Ролята на афганистанския конфликт не е за подценяване. Ежегодно СССР харчи за него от порядъка на $2-3 млрд. Съветският съюз може да си го позволи при тогавашния пик в цените на петрола в периода 1979-1980 г. Но от ноември 1980 г. до юни 1986 г. цените на петрола се сриват почти 6 пъти! Неслучайно, разбира се. Голяма заслуга за това има и антиалкохолната кампания на Горбачов. Стопява се "финансовата възглавница" на доходите от продажба на водка на вътрешния пазар. СССР по инерция продължава да харчи средства за положителния си имидж навън, но вътре в страната парите свършват. СССР изпада в икономически колапс.

6. Дисонанс

По време на афганистанския конфликт страната пребивава в някакъв когнитивен дисонанс. От една страна всички знаят за "Афганистан", а от друга – СССР мъчително се старае "да живее все по-добре и по-весело". По това време се провеждат Олимпиадата'80 и XII Световен фестивал на младежта и студентите – въобще Съветският съюз пее и танцува. По-късно генералът от КГБ Филип Бобков свидетелства: "Много преди откриването на фестивала от Пакистан бяха специално подбрани афганистански бойци, преминали сериозна подготовка под ръководството на специалисти от ЦРУ и година преди фестивала бяха внедрени у нас. Бяха се настанили в града, още повече че разполагаха с достатъчно средства и чакаха да получат взривни вещества, пластични бомби и оръжия за извършването на атентати на оживени места (Лужники, Манежния площад и т.н.). Акциите бяха предотвратени, благодарение на предприетите оперативни мерки".

7. Афганистански синдром

Както казва героят от "Рамбо": "Войната никога не свършва". Всички сме чували за "афганистанския синдром", за хилядите прекършени съдби, за ветераните, върнали се от войната, никому ненужни и забравени. Афганистанският конфликт ражда цял културен жанр за "забравения и предан войник". Този образ е нетипичен за руската традиция. Афганистан сломява моралния дух на руската армия. Тъкмо тогава се появяват "белобилетниците" (наборници, освободени от военна служба поради непригодност), войната започва да предизвиква ужас, за нея се носят страшни легенди, там пращат провинилите се войници, процъфтяват войнишките издевателства, превърнали се в бич за съвременната армия. Пак тогава професията военен губи своята привлекателност, докато преди всеки втори е мечтаел да стане офицер. "Ехото на Афганистан" отеква и до днес.

Текстът на руски език на сайта http://russian7.ru/post/7-glavnykh-faktov-ob-afganskoy-voyne/

"Российская газета". Всички права запазени.