Кой е виновен за революцията в Русия: германците, англичаните или масоните?

Революционен патрул до Смолни, Петроград, 1917 г.

Революционен патрул до Смолни, Петроград, 1917 г.

РИА Новости
Конспиративните теории за причините за Руската революция се появяват на практика едновременно със самите революционни събития и вече почти 100 години се подсилват. Някои съзират ръката на масоните като причина за мълниеносния крах на хилядолетното руско царство, други – тайните машинации на великите държави: на Великобритания, свалила Николай Втори, или пък на Германия, подкрепила Владимир Ленин.

Британската следа

Твърденията, че самодържавието в Русия е свалено през февруари 1917 г. с намесата на съюзниците в Антантата и най-вече на Англия, са популярни и до днес. Известният руски публицист Николай Стариков в книгата си "1917. Разкриването на загадката на "руската" революция" ("1917. Разгадка "русской" революции") обяснява събитията с британските интриги, зад които се крие простото желание Русия да бъде отслабена.

По-традиционното обяснение на заговорническите мотиви на Англия е желанието да се отстрани царят и най-вече царицата, подозирана в симпатии към Германия. Смяната на непопулярния цар трябвало да стане гаранция, че страната няма да бъде изправена пред мащабни революционни сътресения и няма да излезе от войната.

Сър Джордж Уилям Бюканън, 1915 г. / Библиотеката на КонгресаСър Джордж Уилям Бюканън, 1915 г. / Библиотеката на Конгреса

Британският посланик в Русия Джордж Бюканън е сочен за главен заговорник. Най-близката приятелка на последната императрица, фройлайн Анна Вирубова, пише в спомените си: "Господарят ми каза, че знае от достоверен източник, че английският посланик сър Бюканън активно участва в интригите срещу Техни Величества, и че в посолството му едва ли не се водят заседания с великите князе по този повод". Подобни подозрения дразнят английския посланик, който в мемоарите си яростно отрича каквото и да е съучастничество в революционната агитация.

И макар че историците не споменават доказателства за участието на английския посланик в заговора, Великобритания все пак изиграва роля в руската революция. Има предположения, че английското разузнаване вероятно е замесено в убийството на фаворита на царското семейство Григорий Распутин. Лондон го възприема като противник на "германското влияние", а дори и като германски шпионин. Петербургският историк Андрей Иванов е на мнение, че е "абсолютно доказано съучастието [в убийството] на представители на английската дипломатическа мисия в Петроград и на лица, свързани с британското разузнаване". Много съвременници на тези събития, сред които е и председателят на Думата Михаил Родзянко, възприемат убийството на Распутин като начало на революцията.

Масонски заговор

Не по-малко популярна версия за причините за революцията е теорията за масонския заговор. В началото на века масоните играят много важна роля в политическия живот на Русия.

На фигурантите в слуховете за масонски заговор през 1917 г. с цел да бъде свален императорът също им се налага да се оправдават. Една от централните фигури в събитията от 1917 г. – Александър Керенски – в спомените си негодува срещу това, че "падането на монархията и сформирането на Временното правителство [се свързва] с дейността на ложите", и определя подобни твърдения като абсурдни.

Масонът Керенски се смятал за един от заговорниците срещу генерал Корнилов. Снимка: РИА НовостиМасонът Керенски се смятал за един от заговорниците срещу генерал Корнилов. Снимка: РИА Новости

Само че, отричайки съществуването на масонски заговор, е трудно да се отхвърли ролята на политическото масонство в събитията от онова време. В редиците на масоните, които по онова време си поставят за цел да съдействат на прогресивното развитие, включително и чрез извършването на политически реформи, влизат мнозина влиятелни и опозиционно настроени дейци от Думата. Това важи не само за либералите, но и за социалдемократите. Масон е Николай Чхеидзе, преди революцията депутат в Думата, а през 1917 г. – първият лидер на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати, институцията, заложила основите на съветската власт в Русия.

Тайната организация обаче не помага на правителството в условията на масови народни протести, дори когато през юли 1917 г. го оглавява масонът Керенски. "Политическата организация, станала един от инструментите на опозицията срещу царизма, изгубва смисъл след свалянето му", пише историкът Олег Соловьов в равносметка на периода на влияние на масонството в Русия.

Ленин и германското злато

Друга популярна теория за заговора е свързана с твърденията, че болшевиките правят революцията през 1917 г. с германски пари. Повод за такива подозрения дава пристигането на лидера на болшевиките Владимир Ленин и негови съратници в Русия в пломбиран вагон през април 1917 г. през територията на Германия – страна, с която Русия по онова време е във война. След неуспешния ход на болшевиките през юли, когато те опитват да вземат властта в Петроград, Временното правителство ги обвинява във връзки с Германия. Министерството на правосъдието заподозира Ленин в държавна измяна и по-точно, че работи за германското разузнаване.

В. И. Ленин без мустаци и брада, с перука и кепе. Фотографията е направена за удостоверение на името на работника в Сестрорецкия оръжеен завод К. П. Иванов. С документа той отишъл във Финландия, за да се спаси от преследването на Временното правителство. Снимка: Mary Evans/Global Look PressВ. И. Ленин без мустаци и брада, с перука и кепе. Фотографията е направена за удостоверение на името на работника в Сестрорецкия оръжеен завод К. П. Иванов. С документа той отишъл във Финландия, за да се спаси от преследването на Временното правителство. Снимка: Mary Evans/Global Look Press

Постепенно обвинения за връзки с разузнаването отстъпват на втори план, а на първи излизат твърденията, че Германия, тъй като е заинтересована от излизането на Русия от войната, е дала значителни средства за финансирането на болшевиките. Посочват се цифри от няколко десетки милиона германски марки. Редица западни историци пишат за това. От края на 80-те години на миналия век към тях се присъединяват и няколко техни руски колеги. Само че "неопровержими факти, потвърждаващи, че [болшевиките] са получили пари от Германия, за да направят революция, така и не са намерени", заключава един от руските историци. Авторитетният петербургски изследовател Генадий Соболев отбелязва, че темата за германското злато на Ленин трябва да продължи да се проучва. Той допълва, че както и да е стоял въпросът с финансовата помощ за болшевиките от Берлин, очевидно не тя е предизвикала революцията в Русия. Руската революция е имала "дълбоки вътрешни причини, многократно подсилени от Първата световна война".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.