Анархия и разрушение: руската революция през очите на чужди посланици

В. И. Ленин държи реч на митинга на работниците в Путилковския завод през май 1917 г. Худ. И. И. Бродски, 1929 г.

В. И. Ленин държи реч на митинга на работниците в Путилковския завод през май 1917 г. Худ. И. И. Бродски, 1929 г.

И. И. Бродски
Посланиците на три държави – Франция, САЩ и Англия – стават непосредствени свидетели, а понякога и участници в революционните събития в Русия от 1917 година. "Руски дневник" представя най-интересните им наблюдения от техните мемоари.

Морис Палеолог, посланик на Франция в Русия през 1914-1917 гг., от книгата "Царска Русия в навечерието на революцията"

Снима: Списание "Летописът на Войната", 1914 г.Снима: Списание "Летописът на Войната", 1914 г.

За Владимир Ленин

Утопист и фанатик, пророк и метафизик, чужд на представата за невъзможното и абсурда, недостъпен за никакво чувство на справедливост и жалост, жесток и коварен, безумно горд, Ленин поставя в служба на своите месианистки мечти смелата и хладна воля, неумолимата логика, необикновената сила да убеждава и умението да управлява. <...> Субектът е още по-опасен, защото казват, че той уж бил целомъдрен, умерен, аскет. В него има, както си го представям, черти на [Джироламо] Савонарола, Марат, Бланка и Бакунин.

По време на революцията

Понеделник, 27 февруари (12 март)

Вече е съвсем тъмно, когато с британския посланик Бюканън излизаме от Министерството на външните работи; не свети нито един фенер. В момента, когато автомобилът ни излиза от улица "Милионна" пред Мраморния дворец, спираме заради сбиване между войници. Нещо непонятно става край казармите на Павловския полк. Войниците разярено крещят, вият, бият се на площада. Моята кола е обкръжена; против нас се надига оглушителен крясък. Напразно моят охранител и шофьорът ми се опитват да обяснят, че ние сме посланици на Франция и Англия. Отварят вратите. Положението, в което се намираме, става опасно, когато някакъв унтерофицер, яхнал кон, ни разпознава и с гръмовен глас предлага да се извика "ура за Франция и Англия". Излизаме от това премеждие под дъжд от приветствия.

Пред изгорелия Литовски замък от страната на Офицерския мост. След Февруарийската революция, 1917 г. "Литовският затвор, изгорян от революционерите". / Снимка: Карл БулаПред изгорелия Литовски замък от страната на Офицерския мост. След Февруарийската революция, 1917 г. "Литовският затвор, изгорян от революционерите". / Снимка: Карл Була

Вторник, 28 февруари (13 март)

Край Лятната градина съм плътно обкръжен от тълпа, която спира автомобила с картечници и иска да ме задържат и да ме отведат в Таврическия дворец. Студент, висок като върлина, размахва червено знаме и крещи в лицето ми на добър френски език: "Приветствайте руската Революция. Червеното знаме отсега нататък е флагът на Русия; отдайте му почит от името на Франция".

Той превежда тези думи на руски. Те предизвикват неистово "ура". Аз отговарям: "Не мога по по-добър начин да изразя почит към руската свобода, освен да ви предложа да извикате заедно с мен: "Да живее войната"!"

Той, разбира се, се въздържа да преведе моите думи.

Преместване на знамената в Таврическия дворец. Снимка: Държавният музей на политическата история на РусияПреместване на знамената в Таврическия дворец. Снимка: Държавният музей на политическата история на Русия

Сряда, 1 март (14 март)

Тази сутрин все още се водят много боеве и има много пожари. Войниците са се отдали на лов на офицери и жандармеристи, на жесток лов, разкриващ всички диви инстинкти, скрити в душата на мужиците.

Дейвид Френсис, посланик на САЩ в Русия през 1916-1917 гг., от книгата "Русия от американското посолство" (Russia from the American embassy)

Снимка: Библиотеката на КонгресаСнимка: Библиотеката на Конгреса

За това какви лидери са били необходими на революцията

Те [руските войници] се биеха дълго време, бяха претърпели огромни загуби, бяха предадени от някои свои лидери, на мнозина от тях семействата им мизерстваха. Ленин, Троцки и техните многобройни агенти отидоха при тях и им обещаха мир и земя. Те копнееха за мир! От поколения тяхната цел бе да станат собственици на земята, която са обработвали. При тези обстоятелства да накараш тези селски войници да се бият и в същото време да изградиш демократично правителство в страна, познавала само деспотизъм в продължение на стотици години, беше задача за лидер с железни нерви като Кромуел и с далновидността на Линкълн. Керенски не беше такъв човек.

За безпрецедентно мирната революция

...Това е най-добре ръководената революция от такива мащаби, която някога е била извършвана. Думата поема контрола и упражнява властта си в Петроград с рядко добра преценка за нещата.

Като цяло, по мое мнение, Русия трябва да бъде поздравена за виждането си как да премине през важна промяна в управлението с толкова малко кръвопролитие и без да намесва в това войната, водена с нейните мощни противници.

Джордж Бюканън, посланик на Великобритания в Русия през 1910-1918 гг., от книгата "Мемоари на дипломата"

Снимка: msk.kprf.ruСнимка: msk.kprf.ru

За болшевиките

...Болшевиките бяха компактно малцинство решителни хора, които знаеха какво искат и как да го постигнат. <...> Колкото и да е огромно отвращението ми към техните терористични методи и колкото да ми е мъчно за разрухата и нищетата, в която те хвърлиха страната си, ще се съглася с това, че Ленин и Троцки са необикновени хора. Министрите, в чиито ръце Русия сложи съдбата си, до един бяха слаби и неспособни, а сега, по силата на някакъв рязък обрат на съдбата, единствените двама наистина силни човека, които тя е създала през войната, бяха предопределени да довършат разоряването ѝ. Когато обаче те дойдоха на власт, все още бяха неизвестни величини и никой не очакваше, че те ще се задържат дълго на постовете си.

В очакване на революцията

Революцията се носеше във въздуха и единственият спорен въпрос бе дали тя ще дойде отгоре или отдолу. Дворцовият преврат се обсъждаше открито и на обяд в посолството един от моите руски приятели с високо положение в правителството ми съобщи, че въпросът е само дали ще бъдат убити и императорът, и императрицата или само последната; от друга страна, народното въстание, предизвикано от масовата липса на храна, можеше да избухне всяка минута.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.