Кехлибарената стая: удивително съкровище, откраднато от нацистите

Петър Велики, първият руски император, който управлява от 1682 до 1721 г., е известен с любовта си към куриозите. Неговата колекция от необикновени и уникални предмети или така наречената Кунсткамера, стая, пълна с изключителни неща – от минерали до деформирани човешки зародиши – продължава да се показва в Санкт Петербург. Още по времето на Петър всеки монарх в Европа знаел, че няма по-добър начин да се хареса на могъщия руски цар от това да му направи необикновен подарък.

Именно това прави пруският Фридрих Вилхелм I, когато иска да спечели благосклонността на Петър. През 1716 г. той подарява на руския император стая, проектирана от най-добрите барокови пруски архитекти и скулптури, украсена с кехлибар и злато. Това е знаменитата Кехлибарена стая, която по-късно ще бъде наречена Осмото чудо на света заради поразителната си красота.

Снимка: Getty Images

От Прусия до Русия

Потомците на Петър преработват стаята и значително я разширяват, превръщайки я в перлата на благоденствието си. Към края на 18 в. тя е превърната в разкошна стая с площ от около 100 кв. м, грееща в шест тона на кехлибара, със златни листа и полускъпоценни камъни. Историци и ювелири продължават да обсъждат приблизителната стойност на Кехлибарената стая и оценките тръгват от $142 млн. до над $500 милиона.

Екатерина Велика (царувала от 1762 до 1796 г.) слага стаята в лятната си резиденция – Екатерининския дворец, разположен в Царское село (сега град Пушкин, на 30 км южно от Санкт Петербург). Редовно на стаята се правят малки реставрации и уникалното произведение на изкуството остава в Екатерининския дворец до 1941 г. По ирония на съдбата именно през тази година е планирана мащабна реставрация, но тя никога не е направена.

5-те легендарни скрити съкровища в Русия

Погълната от войната

Великата отечествена война избухва през юни 1941 г. Това е голямо предизвикателство за СССР, особено през първите месеци. През септември Вермахтът окупира Пушкин. Много музейни експонати са евакуирани в Сибир, но не и Кехлибарената стая, която е прекалено крехка и в същото време прекалено тежка.

По време на управлението на Адолф Хитлер Германия официално обявява, че много произведения на изкуството от предишните векове, включително и стаята, са откраднати от германския народ. Поради тази причина нацистите изпращат демонтираната Кехлибарена стая в Кьонигсберг (сега Калининград, Русия, на 1088 км западно от Москва).

Според Алфред Роде, германски изкуствовед, който ръководи колекцията на Кьонигсбергкския замък през 1926-1945 г., Германия се е грижила добре за Кехлибарената стая. Роде казва, че тя оцелява дори при тежките бомбардировки на Кьонигсберг през 1944 г., когато по-голямата част от историческия център на града е изпепелена; комендантът се разпорежда демонтираната стая да бъде сложена в подземията на двореца. Въпреки това, когато съветските части завземат Кьонигсберг през април 1945 г., те не откриват и следа от стаята. Кехлибаренета стая изчезва.

5 исторически дестинации около Санкт Петербург, които трябва да посетите

Завинаги?

Има цял куп теории какво се случило с Кехлибарената стая. Според най-обикновената Роде е излъгал и това произведение на изкуството е изгоряло напълно по време на тежките боеве за Кьонигсберг. Според друга версия стаята все още е някъде в подземията на Кьонигсбергския замък, който е разрушен от съветите през 1969 г. Експерти са на мнение, че в този случай стаята все едно е изгоряла: кехлибарът изисква определени температурни условия, за да се съхрани, и лесно се разлага под земята.

Има и други предположения, които са по-интригуващи за търсачите на приключения, които се опитват да намерят Кехлибарената стая. Има вероятност стаята да е била отново демонтирана и евакуирана в Германия, когато нацистите разбират, че поражението им е неизбежно. Руският историк Андрей Пржездомски дори е на мнение, че това произведение на изкуството е скрито в някой от бункерите на СД (службата за сигурност, известна като СС) близо до Калининград. Други изследователи предполагат, че стаята е била тайно прехвърлена в Южна Америка, където избягват някои нацистки лидери след 1945 г.

Сградата на Александровския дворец след освобождаването на гр. Пушкин от съветските войски. На 18 септември 1941 г. градът е окупиран от войските на Хитлер, които унищожават и повреждат голяма част от постройките на ансамбъла и крадат някои от произведенията на изкуството, в това число и Кехлибарената стая на Големия дворец. Снимка: Борис Кудояров / РИА "Новости"

Според една от най-екзотичните версии Германия изобщо не е "пленила" стаята, поне не истинската. Според специалиста от град Пушкин Фьодор Морозов преди войната съветски реставратори са направили копия на декорациите, умело са сменили оригиналите с дубликати и са преместили оригиналната Кехлибарена стая. Морозов е убеден, че съветското правителство я е изпратило на американския бизнесмен и близък приятел на СССР Арманд Хамър като награда за неговата подкрепа за програмата за аренда на земята.

Безупречно копие

Някои части от оригиналната Кехлибарена стая оцеляват през Втората световна война; през 2000 г. Германия връща на Русия два елемента от декорацията на стаята – флорентинска мозайка и бюро от кехлибар. При все това няма вероятност да бъде намерена по-голямата част от стаята и поради тази причина руски специалисти и скулптури успяват да създадат отново изгубения шедьовър. Тяхната упорита и педантична работа, в която участват и германски майстори, започва през 1981 г., продължава над 20 години и струва $11,35 милиона. Те откриват новата Кехлибарена стая през 2003 г. в Екатерининския дворец в Пушкин.

Барон Едуард фон Фалц-Фейн, бизнесмен от Лихтенщайн, който посвещава 30 години от живота си на търсенето на Кехлибарената стая, заявява през 2004 г., че оригиналната стая вероятно е изгубена завинаги, но пък се е появила нова. "Видях старата Кехлибарена стая, когато бях на 5 години, видях и новата. Новата е дори по-добра", казва фон Фалц-Фейн пред "Аргументи и факти". Ентусиастите могат да продължат да се опитват да намерят старата Кехлибарена стая, но е много по-добре човек да отиде в Пушкин и да се наслади на майсторското копие.

Статията е част от поредицата "Руските досиета Х", в която "Руски дневник" изследва тайни и паранормални явления, свързани Русия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.