Да уточним фактите: колко ужасен всъщност е бил терорът на Сталин?

Reuters
През осемдесетте и деветдесетте години руснаците по принцип са смятали, че истинския мащаб на Голямата чистка на Сталин (1936-38) никога не е бил разкрит, като мнозина твърдят, че убитите са много повече, отколкото в действителност. Около 80 години след като скандалното преследване предизвика опустошение в СССР, е време да погледнем обратно към руското общество в края на 20 в., за да видим как се справя с често бруталната истина за неговото минало.

В началото на 1990-те г. се занимавах със статистика, свързана със съветския терор. Според моите изчисления през целия период на съветския режим службите за сигурност са арестували 7,1 млн. души. Руското общество обаче смяташе, че през 1937-1939 г. са арестувани около 12 млн. души. Затова забравих всичките си изчисления. За дълго време.

Горната история е разказана от председателя на "Мемориал" Арсени Рогински. "Мемориал" е историческа и гражданска организация, която има за цел "да насърчава разкриването на истината за историческото минало и да увековечи паметта на жертвите на политическите репресии".

Като един от основателите на "Мемориал", Рогински несъмнено е направил много за събирането и разпространението на информация за жертвите на политическо преследване в СССР.

В същото време, както свидетелстват сметките му, популярните вярвания за броя на жертвите на Сталин в края на 1980-те и началото на 1990-те г. са подозрителни. Атмосферата в обществото е толкова емоционална, че дори уважаваният историк не иска да публикува противоречиви констатации, дори те да са били добре проучени и базирани на факти. Ако погледнем предполагаемия брой жертви на Сталин за онова време, е ясно защо Рогински не е бил готов да публикува данните си.

Нереалистични цифри

Александър Солженицин, известен дисидент, чиято книга "Архипелаг Гулаг" е популярна по време на перестройката на Горбачов, е един от най-вещите хора по този въпрос. В тази книга той споменава 66,7 млн. жертви на съветския режим от 1917 до 1959 г.

Александър Солженицин в трудовия лагер в Кок-Терек, Казахстан, веднага след пускането му на свобода, март 1953 г. През 1945 г. той е арестуван и 8 следващи години прекарва в лагера. / АрхивАлександър Солженицин в трудовия лагер в Кок-Терек, Казахстан, веднага след пускането му на свобода, март 1953 г. През 1945 г. той е арестуван и 8 следващи години прекарва в лагера. / Архив

През 1991 г. най-големият съветски вестник "Комсомолская правда" публикува интервю на Солженицин с испанска телевизия, по време на което той добавя 44 млн. жертви отгоре; това са съветски граждани, които са загинали по време на Втората световна война. Това довежда общия брой на жертвите на Сталин до около 110 млн. души. Но общото население на Съветския съюз преди войната е 170 млн., както показва преброяването от 1939 г. Излишно е да се казва, че тези числа открито си противоречат.

С подобни преувеличени твърдения се подхранва съветската общественост не само от дисиденти, но и от членове на Комунистическата партия. Историкът Рой Медведев през 1990 г. получава място в Централния комитет на КПСС и заявява, че броят на жертвите на политически репресии в СССР от 1927 до 1953 г. е бил 40 млн.

Жертвите на сталинистките репресии са преброени не само от дисиденти и служители на КПСС, но и от професионални историци на Запад. Робърт Конкуест е ученият, който измисля термина "Велик терор" и твърди, че около 9 млн. души са били затворниците в СССР до края на 1939 г.

Поетът Осип Манделщам. Бутирският затвор в Москва. 1938 г. / АрхивПоетът Осип Манделщам. Бутирският затвор в Москва. 1938 г. / Архив

Макар и по-малка от предходните предположения, тази цифра все още е пет пъти по-голяма от реалността. Историкът Виктор Земсков, смятан за един от водещите специалисти по тази тема, изучава статистическите данни на съветската наказателна система (Рогински казва, че съветските власти внимателно документират случаите на арестуваните) и изчислява, че през 1940 г. е имало около 1,9 млн. души в съветски затвори и затворнически лагери.

Използват минали политически репресии, за да отбележат точки днес

През 1990 г. шефът на КГБ Владимир Крючков казва, че от 1930 до 1953 г. близо 3,8 млн. души са били задържани и 786 хил. са осъдени на смърт. Точността на тези числа не се оспорва от професионалните историци.

Григорий Зиновев. Снимка: Getty ImagesГригорий Зиновев. Снимка: Getty Images

Както припомня Земсков, обществеността просто не искаше да повярва на Крючков, мислейки, че числата са фалшифицирани и вместо това предпочете "Архипелаг Гулаг" с фантастичните му десетки милиони жертви.

Предвид факта, че съветските власти са отсъдили повече от 600 хил. смъртни присъди само за две години (1937-1939 г.), представените от шефа на КГБ числа изглеждат правдоподобни. Но това не е достатъчно за обществеността, така че не може да се избегне въпросът защо е така? Защо хората са склонни да вярват на преувеличени оценки и да отхвърлят фактите?

Конструкторът Сергей Корольов. Първата снимка след ареста му. Буритският затвор в Москва. 28 юни 1938 г. / АрхивКонструкторът Сергей Корольов. Първата снимка след ареста му. Буритският затвор в Москва. 28 юни 1938 г. / Архив

Сергей Кара-Мурза, социолог, специализиран в съветската история, смята, че има отговора. Той твърди, че макар чистките на 1930-те г. да са разрушителен феномен в руската история, "не може да има обективен анализ".

"Болката, причинена от загубата на живот, е все още твърде голяма и всеки опит да се направи безпристрастен анализ изглежда аморален. Роднини и дори убити синове на политици през 1930-те г. играят важна роля на политическата арена по време на перестройката", пише Кара-Мурза. "Самият имидж на репресиите е толкова мощен политически инструмент, че средствата за неговото създаване и използване се пазят със строга, но не винаги очевидна цензура".

Идеята на Кара-Мурза за използването на репресиите като политически инструмент днес съвпада с това, което политологът Мария Липман написа във "Външни работи" за въздействието на десталинизационната кампания по време на перестройка, в основата на която беше въпросът за терора на Сталин.

Реакцията на вдовицата на Александър Солженицин по повод отварянето на Музея на историята на ГУЛАГ в Москва. Откриването на музея се състоя на 30 октомври, когато в Русия се почита паметта на жертвите на политическите репрессии. Снимка: АРРеакцията на вдовицата на Александър Солженицин по повод отварянето на Музея на историята на ГУЛАГ в Москва. Откриването на музея се състоя на 30 октомври, когато в Русия се почита паметта на жертвите на политическите репрессии. Снимка: АР

Десталинизирането "радикално делегитимизира комунистическия режим. До края на 1991 г. разпадането на съветския комунизъм бе последвано от рухването на Съветския съюз".

Парадоксално е, че процесът на десталинизация, който погреба СССР, не винаги е бил основан на истината и реалността.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.