"Хората с кучешки глави": какво представляват опричниците на Иван Грозни

Безкомпромисни, безмилостни и не спиращи пред нищо в името на царя, те тероризират цялата страна и думите им имат повече тежест от съдебните присъди. На вратовете на конете им висят отрязани кучешки глави, а дрехите им приличат на тъмните роби на монасите. От лекарите – до благородниците, всички се вкаменяват, когато опричниците се появят на портата.

Иван Грозни, руският монарх, който според всеизвестната легенда убива собствения си син, все още е обект на сериозни спорове. Едно нещо е сигурно: този цар е свързан с един от най-тъмните периоди от историята на страната. Иван Грозни създава нова социална прослойка, своя лична охрана и тайна полиция: опричинина, които използва като орган, чрез който да наказва онези, които не харесва.

Държава в държавата

Екзекуция на болярите (худ. В. В. Владимиров, 1880-1931). / Рязанският художествен музей И. П. Пожалостин / Legion Media

Предаден от Андрей Курбски, военния лидер от благороден произход и най-близък приятел на царя, Иван Грозни през 1564 г. прави една безпрецедентна стъпка. Той напуска столицата на страната точно в средата на войната с Литва, която Русия води по онова време. След молитва царят тихо събира семейството си и държавната хазна, включително най-почитаните икони, и напуска Кремъл, без да дава обяснения. Пътува 123 км от Москва и се настанява в Александровския кремъл – крепост, която служи като царска резиденция.

Този ключов момент е предшестван от царския раздор с почти целия руски политически елит. Иван Грозни има сериозни основания да се страхува за властта и живота си, но демонстративното му бягство от Москва по-късно носи много по-сериозни последствия. В столицата настава паника – хората започват да говорят, че врагът е при портата и страната е обречена, без монархът да е на мястото си. Вносители на петиции започват да се стичат към Александровския кремъл, молейки Иван да се върне в Москва и да сложи край на анархията, която настава в града.

Месец по-късно Иван Грозни прави помпозно завръщане в Москва с ултиматум: той иска да продължи да царува, но страната да се раздели на две. Едната част да бъде пълно притежание на царя и лично избрани от него охранителна сила – Опричнината. Всички останали трябва да продължават собствения си живот и да бъдат запознавани с вътрешните дела на монарха само при извънредни обстоятелства.

Класата на кучешките глави

Сценография за операта "Опричник" от П. И. Чайковски (1911 г., худ. А. М. Васнецов, 1856-1933). / Театралният музей А. А. Бахрушин / Legion Media

Членовете на Опричнината са избирани от ниските класове, като основните критерии са да нямат връзка с никоя от благородническите династии. Всеки от опричниците обещава преданост към царя, както и да живее според специален кодекс, а именно да се въздържа от "ядене, пиене или дружене" с хора извън това общество. Ако опричник бъде хванат в нарушение, самият той, а и човекът с него, бива екзекутиран.

Опричниците живеят в отделна част на града, в няколко централни части на Москва (около Стари Арбат и ул. Никитская), откъдето царят гони бившите наематели, без да им дава право да вземат личните си вещи. Хората са "хвърляни на пътя заедно със съпругите и децата си, а някога са принуждавани да отиват до новия си дом пеша, като молят за храна по пътя". След като освобождава цели области, Иван Грозни поръчва изграждането на нов дворец, заобиколен от високи стени.

Личната охрана на монарха нараства от 1000 на 6000 души. Злокобните символи на опричниците са отрязани кучешки глави и метли, завързани за конете им. Тези знаци означават лоялността на членовете към царя и тяхната готовност да разкъсат всеки враг на Русия на парчета с кучешка жестокост и да ги изметат извън страната.

Иван Грозни и Малюта Скуратов посещават болярина Иван Морозов (худ. К. В. Лебедев, 1852-1916) / Legion Media

Екзекуции в съответствие с волята на царя

Политическата обосновка за действията на опричниците е предотвратяването на размириците в страната и запазването на контрола върху нея. Пои това време понятието "престъпление срещу суверен" се очертава като истинско основание за репресии (законодателството започва да го използва едва през 1649 г.).

Хрониките на Новгород доказват, че опричниците извършват масови екзекуции, ограбват и поробват хората. През 1570 г. опричниците обвиняват цялото Новгородско благородничество в измяна на царя. "Обвинението е очевидно абсурдно и противоречиво", смята историкът Владимр Кобрин. Въпреки това аристократите на Новгород са екзекутирани, както и няколко стотин жители на града. Те са задушени със запалителна течност, запалени и хвърлени живи в реката.

Опричнина на двора на Иван Грозни (худ. Н. В. Неврев, 1830-1904). / Киргизският национален музей по изобразително изкуство / Legion Media

Правният кодекс на Иван Грозни превръща смъртното наказание в едно от най-често прилаганите – например за първа кражба, грабеж или доносничене. Понякога обаче думата на опричниците е достатъчна. След екзекуциите те претендират за цялата собственост на "предателите", а най-активните са тържествено награждавани. "Волята на суверените е закон и загадка", казва главният герой на Владимир Сорокин от романа "Денят на опричника", който разказва историята на любимеца на Иван Грозни – Малюта Скуратов. Не е чудно, че никой не цени убедителността на доказателствата, представени в подкрепа на екзекуциите "в съответствие с волята на суверена". Някои обвинения са направо фиктивни.

Опричниците в крайна сметка деградират до такава степен, че не могат да се противопоставят на действителните външни врагове. Година след разрушаването на Новгород, през 1571 г., кримският хан атакува Москва. Опричините едва успяват да защитят трона с един полк под ръка. След това Иван Грозни разпуска войските си, напълно предвидимо, екзекутира техните офицери.

Изгубена завинаги: как в Русия търсят изчезналата библиотека на Иван Грозни

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.