Фалшивите Романови: 5 самозвани наследници на руското царско семейство

Някои хора са готови на всичко, за да бъдат признати, но хората, за които ще ви разкажем, наистина надминават всякакви граници. Те твърдят, че са оцелели след прословутата екзекуция на фамилията Романови през 1918 г. и макар че има и такива, които са готови да им повярват, в крайна сметка са обявени или за луди, или за отчаяни. Руската корона остава недосегаема за тази ненадеждна група измамници.

Истинската Анастасия е убита заедно с нейните родители, братя и сестри на 17 юли 1918 г. – но този факт остава непотвърден с абсолютна сигурност чак до 2008 г., когато липсващите останки на сестрата Романова са изкопани и идентифицирани.

Анна Андерсън – твърди, че е велика княгиня Анастасия

1955 г. Снимка: AFP

Тази самозванка, известна като Анна Андерсън, твърди ,че е четвъртата и най-малка дъщеря в семейство Романови. Въпреки че успява да излъже мнозина членове на императорския елит, в крайна сметка става ясно, че тя е полска работничка на има Франциска Шанцковска (която страда от душевно заболяване). Истината лъсва благодарение на разследване, финансирано от брата на руската царица.

ФОТО: Последният бал на дома на Романови

Историята на "Анна" започва през 1920 г., когато тя опитва да се самоубие и е изпратена в център за душевно болни в Берлин. Отказва да разкрие името си пред когото и да било. Един от пациентите решава, че тя е великата княгиня, а по-късно тази легенда е подкрепена и от руски имигранти.

Две години след това самата Анна започва да разправя пред хората, че всъщност е велика княгиня Анастасия.

През 1928 г. се мести в САЩ и започва да изнудва за пари руската принцеса Ксения Георгиевна, която е далечна роднина на Романови. След неуспешен опит да докаже синята си кръв обаче Анна се мести обратно в Германия.

В продължение на повече от 20 години тя се бори името ѝ да бъде признато от европейските съдилища, но напразно. През 1968 г. се мести обратно в САЩ, където се омъжва за богаташ и получава американско гражданство.

Андерсън умира през 1984 г. във Вирджиния. ДНК анализите, направени след смъртта ѝ, не подкрепят твърденията ѝ, че е наследница на Романови.

Юджиния Смит, също твърди, че е велика княгиня Анастасия

Архив

Друг прословут претендент за титлата на Анастасия е Юджиния Смит с истинско име Евгения Драбек Сметиско. Тя е художничка и писателка от украински произход, емигрирала в САЩ от Буковина през 1929 г.

Смит разтърсва Чикаго през 1963 г. Тя представя книга на местен издател, като твърди, че става въпрос за ръкопис, даден ѝ от самата велика княгиня. Издателят се усъмнява в историята ѝ и я кара да се подложи на детектор на лъжата, на който Смит се проваля. След това изведнъж сменя версията си и твърди, че самата тя е великата княгиня Анастасия. За изненада на всички минава теста.

Нейната "Автобиография на Анастасия Николаевна" разказва за "живота ѝ" в царското семейство и как тя успява да се измъкне от екзекуцията, извършена от болшевиките (страхотен роман).

Юджиния умира през 1997 г. на остров Родос и е погребана в местния православен манастир.

Марга Бодтс, твърди, че е велика княгиня Олга Николаевна

Снимка: Legion Media

Марга Бодтс се смята за една от най-успешните, ако не и най-успешната, кандидатки за членство в Романови. Твърди, че е Олга – първата дъщеря на цар Николай II.

Марга се появява за първи път във Франция в разгара на Втората световна война. Събира пари от хората за великата херцогиня, която според нея успяла като по чудо да се отърве от екзекуцията на Романови. По-късно Бодтс е арестувана за измама. В съда твърди, че е полска благородничка.

Няколко години по-късно, през 1950 г., Марга отново се появява, но отрича да знае каквото и да било за предишните ѝ измами. Бодтс някак си успява да убеди Николаус, наследствения велик херцог на Олденбург и Вилхелм (германския коронован принц), който я издържа до смъртта си, по нейните думи.

Дълго време Марга мълчи, но когато Анна Андерсън добива слава, тя също се заявява публично. Бодтс прави всичко възможно да разруши репутацията на Андерсон. Пише книга, в която разказва историята на нейното "семейство", но творбата така и не е публикувана.

Бодтс умира през 1976 г. в Сала Комачина, Италия, където живее до края на дните си в самота, отказвайки всякакви срещи с журналисти.

Михал Голеневски, твърди, че е престолонаследникът Алексей Николаевич

Снимка: Getty Images

Михал Голениевски е полски офицер и агент от контраразузнаването, който си сътрудничи със съветското КГБ в края на 1950-те г., докато работи за тайните служби на родината си.

Голеневски става троен агент, като предава полски и съветски тайни на ЦРУ. През януари 1961 г. бяга в САЩ и започва официално да работи за ЦРУ. Същата година полски съд го обявява за мъртъв в негово отсъствие.

След известно време, докато работи в САЩ, той заявява, че е руският престолонаследник Алексей – най-малкото дете и единствен син на цар Николай II. Според Голеневски цялото семейство все още е живо. Много малко хора обаче се връзват на думите му.

За да докаже синята си кръв, Голеневски се опитва да намери сестрите си. Той се "събира" с гореспоменатата самозванка Юджиния Смит, която твърди, че е негова сестра. Смит връща услугата, като припознава Голеневски за свой брат.

Документите на Голеневски обаче показват, че е роден в Полша 18 години след деня, в който на бял свят се появява Алексей. В отговор измамникът заявява, че страда от хемофилия (Алексей е роден с това генетично заболяване), заради което изглежда по-млад от реалната си възраст. Малцина му вярват и той е уволнен от ЦРУ заради лъжите си.

Голеневски се бори да си възвърне "законното" си име до смъртта си през 1993 г., но без успех.

Чеслава Шапска, твърди, че е велика княгиня Мария

Чеслава Шапска и Николай Дългоръки през 1919 г. Снимка: Legion Media

Чеслава Шапска е забелязана за първи път през 1919 г. в Румъния, където попада под опеката на кралица Мария. Тя и руският принц Николай Дългоръки – син на генерал Александър Дългоръки – сключват брак там. Именно тогава тя започва да твърди, че е велика княгиня Мария.

По думите ѝ всички членове на царското семейство, с изключение на "татко ѝ" Николай II и прислугата, са се спасили от екзекуцията. Чеслава официално признава истинността на твърденията на гореспоменатите Анна Андерсън и Марга Бодтс (последната познава лично).

Умира през 1970 г. в Рим – ДНК анализ след смъртта ѝ отхвърля всякакви връзки с царското семейство.

След известно време мъж на име Алексис Бримейер твърди, че има връзка с Романови и други европейски царски фамилии. Той е син на инженер от Люксембург и е роден в Конго, докато африканската страна е белгийска колония. По думите му всички членове на Романови са екзекутирани с изключение на "баба му" Мария (Чеслава Шапска), която "му завещала" руския трон.

Бримейер твърди, че руският принц Дългоръки е негов дядо, и използва фалшиви комбинирани титли като херцог д'Анжу Дурацо Дурасов Романов Дългоръки дьо Бурбон-Конде, за които по-късно е съден от истинските наследници на Дългоръки. След като не успява да впечатли никого с фалшивите си имена, той си измисля името негово велико височество принц Хевенхюлер-Абенсберг – но отново е съден, този път от истинската принцеса Хевенхюлер.

Колкото и странно да звучи, няколко години по-късно той получава паспорт от княжество Сийланд (непризната микронация, разположена на платформа в Северно море на 12 км от бреговете на Съфолк, Англия) с името негово височество принц Алексис Романов Дългоръки.

Алексис изпробва още много начини да се изкара благородник и дори моли няколко аристократи да го осиновят. "Злочестият принц" неистово се опитва да си издейства царски роднински връзки чак до смъртта си през 1995 г. в Мадрид.

Снимки на фамилията Романови в цветове

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.