Фалшивата смърт на един руски цар: живял ли е Александър I под чуждо име?

Варвара Гранкова
Странните обстоятелства около смъртта на Александър I през 1825 г. отдавна са повод за спекулации около евентуалното му тайно оттегляне от живота в императорския двор. Най-разпространената теория е, че царят е прекарал близо 40 години в Сибир като монах-отшелник под името Фьодор Кузмич.

"Сфинксът, останал енигма до гроб", така руският поет от 19 в. Пьотр Вяземски описва Александър I. Вяземски има повод за виждането си: императорът, поел трона от убития си баща Павел I, покосен в преврат, има какво да крие, а вижданията му се променят коренно в течение на живота му.

Александър започва царуването си като либерал, изпълнен с желание за провеждане на реформи, създаване на парламент, конституция и дори забрана на крепостничеството. В края на управлението си обаче решава да се въздържа от сериозни промени, за да са доволни аристократите, и така реформите му остават безплодни или недовършени.

Това не означава, че царуването му не е славно. Все пак, именно под ръководството на Александър I Русия побеждава армията на Наполеон, разбива Френската империя и руснаците дори стигат до Париж. Но в края на живота си Александър е апатичен и прекарва дните си в молитви, позволявайки на министрите си да управляват Русия. Може би именно поради тази причина внезапната му смърт дава повод за доста съмнения в обществото.

Мистериозна смърт

Според официалната версия Александър умира от коремен тиф през ноември 1825 г. в гр. Таганрог, на около 960 км южно от Москва. Както споменава в интервю историкът от Руската академия на науките (РАН) Андрей Сахаров, в деня на смъртта си императорът е едва на 47 години и в добра физическа форма. И това не е единственото странно нещо около кончината му.

Тялото на Александър е в затворен ковчег и почти никой не вижда лицето му. Онези, които все пак успяват да го зърнат, твърдят, че покойният не приличал на императора. От друга страна, за този факт може да има просто обяснение: превозването на тялото на Александър от Таганрог до Санкт Петербург отнема близо два месеца, така че липсата на прилика може да се дължи на настъпилия процес на разлагане.

Худ. Джордж Доу / Обществено достояниеХуд. Джордж Доу / Обществено достояние

Защо обаче един всемогъщ император би напуснал трона си? Според Сахаров Александър страдал от остра вина. Освен това са налице и убедителни доказателства, че той е знаел за заговора срещу баща му, издигнал го на трона. Това престъпление може да е превърнало царуването му в непоносима тегоба, особено след като православната му вяра се засилва през 40-те години от живота му.

Старец от нищото

Повече от 10 години след смъртта на Александър, през 1836 г., един странен мъж се появява край Перм, на около 1100 км източно от Москва. Високият брадат 60-годишен човек със следи от камшични удари по гърба е задържан от местната полиция, след като не успява да обясни кой е и откъде е. Така че го изпращат в Сибир. Той изглежда доволен от това стечение на обстоятелствата и се установява край Томск, на около 2800 км източно от Москва. Единственото, което споменава пред властите, е името си – Фьодор Кузмич.

Кузмич живее дълго – чак до януари 1864 г. Като праведен християнин, винаги готов да помогне на сибирските си съседи, Кузмич бързо печели уважението им благодарение на своята мъдрост и милосърдие. И така те започват да се отнасят към него като към "старец" или "духовен баща" – официален ранг, близък до този на светец.

Да се прекара линия между истината и легендата в свидетелствата за Фьодор Кузмич е трудно. Той никога не говорел за миналото си, но се смятало, че владее безупречен френски – умение, демонстрирано в разговорите с офицери от местния гарнизон. Разказвал и истории за живота в Санкт Петербург и Отечествената война през 1812 г., а за руските командири говорел така, все едно ги познавал лично. Има и няколко свидетелства от войници, служили някога в столицата, според които Фьодор Кузмич изглеждал точно като покойния император.

Истината е някъде там

Дори и 150 години след смъртта на Кузмич никой не е доказал или отхвърлил връзката му с Александър I. В книгата "Императорска легенда: Изчезването на цар Александър I" историкът Алексис Трубецкой споменава, че дори в средата на 20 в. видни руски аристократи, живеещи в Париж, вярвали твърдо, че Александър I не е умрял през 1825 г., а е прекарал остатъка от живота си в Сибир като Фьодор Кузмич.

Въпреки че има много свидетели, според които двамата мъже всъщност са един и същи човек, има и сериозни контра аргументи. Например Фьодор Кузмич бил известен с това, че използвал специфични украински и южноруски думи, които Александър, роден и възпитан в Санкт Петербург, едва ли би знаел.

И до днес не е направена генетична експертиза, която да изясни въпроса. Както твърди антропологът Михаил Герасимов, държавата постоянно отказва да отвори гроба на Александър, за да извърши ДНК тест и да сравни резултата с данните за останалите членове на фамилията Романови. Съществува ръкописна експертиза от съдебен лекар след смъртта на Александър I, но тя е доста неясна и специалистите не могат да стигнат до единодушно мнение.

Засега истината около смъртта на Александър и евентуалното му бягство в сибирската пустош все още остава някъде там.

Тази статия е част от поредицата за "Руските досиета Х", в която "Руски дневник" проучва мистерии и паранормални явления, свързани с Русия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.