Защо преди 90 години Руската православна църква признава съветската власт

Reuters
Скритият смисъл на едно на наглед парадоксално решение.

През август 1927 г. във вестник "Известия" е публикувано "Обръщение на временния патриаршески синод", с което Руската православна църква признава съветската власт.

По онова време мнозина оценяват това като предателство – в края на 1920-те години свещенослужителите са обект на арести и гонения, а храмовете масово се затварят. Но именно благодарение на признаването на СССР за "наша гражданска родина" църквата оцелява.

Обръщението на синода от 19 август 1927 г. излиза на фона на гоненията срещу стотици свещеници, станали жертва на червения терор. В онези години православните свещеници, наред с "буржоазите", са сред отрицателните герои в държавната пропаганда – и изведнъж официалната съветска власт отделя място за публикацията на синода.

Есента на патриарха

Две години по-рано си отива патриарх Тихон. Той е първият руски патриарх от 200 години. Неговите опити да се противопостави на болшевишкия терор едва не му струват живота. Патриархът умира през 1925 г. и оставя две завещания. Едното, чиято автентичност се поставя под съмнение, е публикувано в същия в. "Известия" и съдържа доста изненадващ обрат в отношението към властта, която гони църквата: "С дълбока скръб трябва да отбележим, че дори архипастирите и пастирите, по различни причини напуснали Русия, са се заели зад граница с дейност, която не им е присъща и е вредна за нашата Църква. Ползвайки нашето име, нашия авторитет и църкви, те създават там вредна и контрареволюционна дейност. Решително заявяваме: Ние нямаме връзка с тях, както твърдят нашите врагове, те са ни чужди и осъждаме вредната им дейност".

Във втория документ Тихон се опитва да посочи свой приемник. Разбирайки всички рискове, свързани с патриаршеския сан, той определя трима. Митрополит Казански Кирил, който е непримирим към новата власт, е заточен в Уст Сисолка и не може да встъпи в длъжност (Кирил е разстрелян през 1937 г.). Следващият кандидат – Ярославския митрополит Агафангел – също е в заточение, а скоро попада и в затвора. Остава третият – Крутицки митрополит Петър, който успява да заеме мястото, но още през декември 1925 г. е арестуван.

Митрополит Сергий

При публикуването на "Обръщението" църквата е обхваната от разкол. Една част от служителите ѝ са на прага на нелегалността, а друга приема болшевизма. Втората група е наречена "обновленци". Има и трети, които успяват да избягат зад граница и заемат враждебна позиция спрямо съветската власт.

В този момент на историческата сцена излиза нижегородския митрополит Сергий – една от най-противоречивите фигури в новата история на православната църква. Именно той е и авторът на "Обръщението на временния патриаршески синод".

Решението да публикува документа не е лесно за Сергий: той дори попада в ареста. Но властта тържествува. В редакционната колонка на "Известия" определят това като опит да се "забави пълния разрив между народа и църквата".

Пътят към спасението

Фактически църквата тръгва по пътя на пълно сътрудничество с антицърковната власт. Московският патриарх не става един от "обновленците", но се подписва послушно. "Декларацията на Сергий" предизвиква неприязън у представителите на църквата в чужбина и много от тези, останали в Русия. Мнозина я оценяват като предателство.

"Искаме да сме православни и в същото време приемаме СССР за наша гражданска родина, чиито радости и успехи са и наши радости и успехи, а несполуките – и наши несполуки", се посочва в обръщението.

Въпреки това гоненията срещу църквата продължават – палят се храмове, дори има разстрели на хора, подписали документа. Опитът за компромис обаче помага да се избегне пълния разгром на църквата и в крайна сметка ѝ позволява да оцелее.

В разгара на Великата отечествена война Сталин приема знаменитото решение за частична реабилитация на Църквата. И Сергий става патриарх. Вече не закриват църкви, Библията е преиздадена, а "обновленческите" структури губят всякакво влияние в очите на властите и се вливат в структурите на Московската патриаршия.

*Текстът се публикува със съкращения по материал на RT. Пълният вариант може да намерите тук.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"