Защо германският фелдмаршал Паулус пропагандира за СССР

Архив
Фридрих Паулус (1890-1957), командващ германската армия по време на Втората световна война, губи битката за Сталинград и е пленен през 1943 г. Съветските власти успяват да го убедят да се отрече от Хитлер и да работи като пропагандатор на идеите на Москва.

През януари 1943 г. поражението на Третия райх в легендарната битка за Сталинград вече е очевидно. Изтощителното сражение, което променя хода на Втората световна война, продължава шест месеца и половина (от юли 1942 г.). СССР губи в него над един милион войници, а Германия – 950 хиляди. Шеста армия, под ръководството на генерал-полковник Фридрих Паулус, е обкръжена, до разгрома остават броени дни.

В тази ситуация Адолф Хитлер награждава Паулус с едно от най-високите отличия на райха и го повишава в звание фелдмаршал. В последната радиограма фюрерът прави недвусмислен намек: "Досега нито един германски фелдмаршал не е попадал в плен". Хитлер очаква, че Паулус, който е в обкръжение, ще сложи край на живота си сам. Само че фелдмаршалът избира да живее и се предава в плен на 31 януари 1943 г.

Фридрих Паулус в плен. / WikipediaФридрих Паулус в плен. / Wikipedia

Германци против Хитлер

За Москва пленяването на Паулус е важно не само от гледна точка на престижа. След нападението на Германия срещу СССР съветските власти заедно с германските комунисти, емигрирали в СССР още през 1930-те г. след идването на власт на нацистите, се опитват да създадат антифашистка организация в средите на военнопленниците.

След Сталинградската битка, която сериозно подкопава вярата на германците в победата, в плен се оказват над 91 000 бивши войници на Вермахта и има благоприятни условия за "стартирането" на такава организация. Първо през юли 1943 г. е създаден Национален комитет "Свободна Германия", а след това и "Съюз на германските офицери" под ръководството на пленения генерал Валтер фон Зейдлиц-Курцбах. Само че авторитетът на този генерал очевидно не е достатъчен за успешна антинацистка пропаганда. На съветската власт ѝ е необходимо на своя страна да има истински именит германец, какъвто е Фридрих Паулус.

Съдбата на фелдмаршала

Съвременници определят Паулус като отговорен и акуратен войник, достоен офицер и човек. При все това, както пише в книгата си "Катастрофата на Волга" германският историк Йоахим Видер, той не е талантлив пълководец и се е чувства по-комфортно в щабната работа, отколкото командвайки воюващата армия. Като щабен пълководец Паулус наистина е талантлив военен. По-специално той участва в разработката на станалия печално известен план "Барбароса" за нападението срещу СССР.

По време на цялата война, преди Сталинград, Паулус е началник на щаба на своята армия, т. е. работи в тила и се занимава с бумащина. "Заповедта за назначаване на поста командващ 6-а армия през 1942 г… за Паулус е присъда. Никога преди това той не е командвал дори и полк", отбелязва Видер.

Паулус чете заявление на "Свободната Германия". Срещу него стои Зайдлиц, 14 август 1944 г. / АрхивПаулус чете заявление на "Свободната Германия". Срещу него стои Зайдлиц, 14 август 1944 г. / Архив

Още едно слабо място на Паулус, според Видер, е сляпата вяра в Хитлер. Отказът да се самоубие е първият случай, когато офицерът не изпълнява волята на фюрера. Дори след като попада в плен, фелдмаршалът заявява, че си остава национал-социалист.

Когато научава за създаването на антифашисткия "Съюз на германските офицери", Паулус отначало "остро осъжда съюза и писмено се отрича от всички германски военнопленници, които са влезли в него", посочва историкът Михаил Бурцев.

Преломът

Малко след това обаче Паулус променя гледната си точка. Повлиява му известна психологическа обработка (във вилата Дуброво край Москва, където той живее, всеки ден го уговарят да премине на страната на СССР), а и самият ход на войната. Съюзниците откриват втори фронт, а Третият райх претърпява сериозни поражения в Африка и при Курск. Роля изиграва и изпълнението на смъртната присъда в Германия на приятеля на Паулус, генерал-фелдмаршал Ервин фон Вицлебен. Заради участието в заговора срещу Хитлер той е разстрелян на 20 юли 1944 г.

На 8 август 1944 г., година и половина след пленяването, фелдмаршал Паулус отправя в ефира на радио "Свободна Германия" обръщение към войниците на Вермахта: "За Германия войната е изгубена. В това положение страната се оказа в резултат на ръководството на Адолф Хитлер. Германия трябва да се отрече от Хитлер".

Фридрих Паулус свидетелства на Нюрнбергския процес. / WikipediaФридрих Паулус свидетелства на Нюрнбергския процес. / Wikipedia

Съветската пропаганда

Това е първата, но не и последната антихитлеристка реч на Паулус. Той влиза в редиците на "Съюза на германските офицери", по негова инициатива са написани множество обръщения към германския народ. Както посочва историкът Владимир Марковчин, Паулус дори иска лична аудиенция с Йосиф Сталин, но той отказва да се срещне с пленения германец.

Едно от основните антинацистски изказвания на фелдмаршала е на заседание на Нюрнбергския процес на 11 и 12 февруари 1946 г. Като участник в разработването на плана "Барбароса" той е важен свидетел на обвинението по делото срещу генералите Вилхелм Кайтел и Алфред Йодъл (и двамата са осъдени на смърт).

След Нюрнберг Паулус се връща в СССР, където живее във вила край Москва без правото да напуска страната и до смъртта на Сталин през 1953 г. неговите многократни молби да се върне в Германия са отхвърляни. Работата със съветските власти продължава – Паулус е главен консултант на филма "Сталинградската битка" на Владимир Петров (1949). След смъртта на Сталин Паулус напуска завинаги СССР и живее в Дрезден, ГДР, където умира от болест през 1957 г.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.