Кои са били "Горските братя": трън в очите на Съветите?

"Горските братя" в Литва през 1950-те г.

"Горските братя" в Литва през 1950-те г.

Архив
Престъпници или застъпници на друга идеология? Все още няма окончателна оценка. Партизанското движение продължава да разделя и днес общественото мнение и все така подклажда напрежение между Русия и балтийските страни.

На 11 юли НАТО публикува видео, посветено на "Горските братя" (т.е. националните партизани). Това са партизани, които са се борили срещу съветските власти в балтийските страни, след като те стават част от СССР през 1940 година.

Видеото показва няколко ветерани от "Горските братя", които си припомнят борбата срещу "съветските нашественици" след края на Втората световна война (ВСВ). Филмът не е посрещнат топло от Министерството на външните работи на Русия. Неговата говорителка Мария Захарова заяви, че видеото е опит да се пренапише историята, като се пренебрегват решенията на Нюрнбергските процеси.

Захарова подчерта, че в редиците на "Горските братя" е имало много нацистки офицери от СС и те са убили хиляди цивилни. Години наред историята на партизанската съпротива е източник на противопоставяне в отношенията между балтийските страни и Русия.

Корените на движението

"Горски братя" са създадени за първи път в Балтийския регион по време на руската революция от 1905 г., когато много източноевропейци бягат в гората, за да се спасят от царския режим. Групата се появява отново през лятото на 1940 г., когато трите балтийски държави са включени в пределите на Съветския съюз.

Съветските войски влизат в Рига през 1940 г.

Те се противопоставят категорично на комунистическата идеология и загубата на независимостта на своите държави. Редица представители на буржоазията са принудени да избягат от градовете в Източна Европа, намирайки убежище в гората, където създават малки бойни отряди от по пет до няколко десетки бойци.

Няма централно командване, така че всяка фракция действа независимо една от друга. При все това те са обединени от общата си цел – да се противопоставят на Съветския съюз в опит да възстановят независимостта на своите държави.

Бойците живеят в добре маскирани землянки дълбоко в гората. Нападат съветските войници, правейки им засади по пътищата или в малки села и градове.

"Горските братя" избягват сблъсъци с по-големи и добре въоръжени отряди на съветската армия. Вместо това под прицела им попадат работници от комунистическата партия, малки пехотни единици и съветски служители, срещу които използват редица тактики от партизанска терористична война.

Националните партизани след германското нашествие

Националните партизани активизират борбата си срещу Съветите, когато Германия нахлува в СССР на 22 юни 1941 година. През първите дни на нацистката офанзива съветските сили са възпрепятствани от спорадични атаки на "Горските братя".

Жителите на Рига приветстват германските войници, юли 1941 г.

По време на германската окупация на балтийските страни от 1941 до 1944 г., много партизани се обединяват с нацистите, присъединявайки се към Вермахта: поради тази причина няколко СС дивизии имат в редиците си граждани на балтийските страни. Те извършват много престъпления, сражавайки се на страната на германците, най-вече срещу еврейския народ и руснаците от Псковска област.

Само че и много от сключилите съюз с нацистите се връщат в гората, за да се присъединят към движението, което има натрупани запаси от амуниции и оръжия, след като става ясно, че Германия не действа за възстановяването на независимостта на техните страни.

Следвоенната борба

Движението се активизира, когато съветските войски започват да освобождават територии в балтийските страни през 1944 г., а националните партизани продължават борбата с нова сила.

Този път обаче няма малки отряди. Те сформират по-големи и добре въоръжени отряди, калени във войната и натрупали опит поради факта, че редиците им са подсилени с офицери от Вермахта и войници от СС с прибалтийски корени, които са попаднали в капана на Курландския джоб (блокадата на Червената армия на противниковите сили на Курландския полуостров).

Войници качват съветския флаг на сградата на Върховния съвет на Естония, Таллин, 1944 г.

От 1944 до 1947 г. съветските войски влизат в сблъсъци с големи формирования на балтийските партизани, които често наброяват няколко хиляди войници. Някои от тях, както и Литовската армия на Свободата, имат генерално командване и дори курсанти. Те се опитват с всички сили да се справят при редовни стълкновения с по-големите и добре въоръжени съветски части.

Единствената надежда на "Горските братя", които водят борба в балтийския регион в следвоенния период, е Студената война между СССР и съюзниците да прерасне в така наречената гореща война. Мнозина от тях поддържат постоянни контакти с чуждестранни западни разузнавателни служби.

Студената война обаче така и не преминава в открит конфликт и движението започва да запада. Отрядите все повече заприличват на банди въоръжени хора и губят жизнено важната подкрепа на местните жители.

Съветски офицери от разузнаването, които работят под прикритие, успяват да проникнат в редиците на "Горските братя" и това оказва значително влияние върху числеността на движението. Краят на последните отряди на "Горските братя" настъпва през 1969 година.

"Горските братя" в масовата култура и общественото мнение

Дълго време в Съветския съюз партизанското движение е било или пренебрегвано, или на него се е гледало отрицателно, като в романа на Аривидас Григулис "Когато дъждът и вятърът чукат на прозореца" (1965).

Жителите на Рига приветстват съветските освободители, 1944 г.

Първият опит "Горските братя" да бъдат представени безпристрастно е направен през 1966 г. (въпреки съветската цензура), когато е показан литовският филм "Никой не искаше да умира". Борбата между комунистите и националните партизани не е показана като сблъсък между доброто и злото, а като национална трагедия, когато обществото е разединено и братът е принуден да се изправи срещу брат си.

"Дългият път през дюните" (1980) е още един пример за съветски филм, който представя "Горските братя" по различен начин. В него партизаните са показани като обикновени хора, които обичат страната си и затова са решили да се борят за нея.

Движението продължава да поляризира любителите на историята. Според латвийския историк Артурс Звинклис в редиците на националните партизани е имало различни типове бойци – и престъпници, и бранещи идеологически възгледи.

"Имало е хора, които са вярвали, че се борят за независимостта на Латвия срещу окупационните сили", казва той.

Историкът Игор Гусев не е съгласен с него. Той е на мнение, че в "Горските братя" няма абсолютно нищо героично.

Кадър от филма

"Знам много случаи, когато обикновени фермери са били убивани, млади комунистки са били изнасилвани, а магазини – ограбвани. Когато обикновеният бандитизъм е представен като борба срещу тоталитарния режим, честният човек само ще чувства отвращение", казва той.  

Сегашното официално становище за националните партизани в Латвия, Литва и Естония е напълно различно от руското. Ако в балтийските страни "Горските братя" се възприемат главно като герои и борци за свобода, в Русия и Беларус те са предатели, колаборационисти, фашисти и военни престъпници. Истината е някъде по средата.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.