Бил ли е Съветският съюз ад за германските военнопленници?

За да изпълни плана "Барбароса" – нахлуването в СССР, Германия използвалала широк кръг съюзници, братски държави и доброволци от цяла Европа. Затова не е изненадващо, че военнопленниците в Съветския съюз наброявали десетки националности: германци, италианци, румънци, унгарски, финландци, хървати, шведи и други.

В Съветския съюз германските военнопленници не са били тема на обществени дискусии. Дори днес общият брой на германците и съюзниците от Оста (Тристранния пакт - Рим, Берлин, Токио) остава спорен въпрос. Цифрата варира от 2,3 до 3,4 млн. души.

В най-отдалечените територии на Съветския съюз са били построени над 300 лагера за затворниците. Те не са били големи, всеки лагер побирал от сто – до няколко хиляди затворници. Някои съществували едва за няколко месеца, други останали активни с години.

Германските военнопленници били активно използвани за дърводобив, строежи на мостове и язовирни стени, както и за друга работа. Както веднъж казва съветският външен министър Вячеслав Молотов, нито един германски затворник не е могъл да се върне у дома, докато Сталинград не се възстанови.

Работата на германските затворници в СССР обаче далеч не е била робска. Работният ден не надвишавал 8 часа, а пленниците получавали и заплащане, макар и не голямо. Тези, които надвишавали квотите си, получавали допълнителен бонус, който могли да влагат в банкови сметки. Някои освободени затворници купували бижута в местните магазини, преди да поемат към дома.

Нагласите към затворниците от другите държави от Оста са били по-добри от тези към германците. Имали са някои привилегии и дори можели да работят в кухнята. Ето защо много германци се опивали да скрият истинската си идентичност и да се дистанцират от "нацията на агресорите".

Военнопленниците обаче не винаги се държали добре. Понякога имало и бягства от затворите. От 1942 до 1948 г. над 11 000 затворници са се опитали да избягат, но само 3% от тях са имали този късмет.

Дори е имало бунтове и размирици. През януари 1945 г. военнопленниците в един от лагерите край Минск недоволствали от лошото хранене. Те барикадирали казармите и взели охранителите за заложници. Когато опитите за преговори не довели до успех, съветската артилерия се намесила, а над 100 души загинали.

Репатрацията на военнопленниците от Съветския съюз започнала малко след войната, когато през 1946 г. болните и инвалидите са изпратели в родните им страни. Около 2 млн. затворници били репатрирани в периода 1946 – 1955 гг. Финалната амнистия се състояла през 1955 г. след визитата на германския канцлер Конрад Аденауер в СССР. 

Според данните близо 15% от военнопленниците от Оста са умрели в съветски плен. Повечето от смъртните случаи са настъпили през военните години, когато имало сериозен недостиг на храна, топли дрехи и адекватни жилища. И все пак броят е далеч по-малък, ако го сравним с жертвите на Съветския съюз, умрели в германски плен – 58%.