Защо Хо Ши Мин не е бил привърженик на Сталин?

Президентът на Демократична република Виетнам Хо Ши Мин

Президентът на Демократична република Виетнам Хо Ши Мин

РИА "Новости"
Най-почитаният лидер на Виетнам два пъти живее в Русия и прекарва по-голямата част от 30-те години на миналия век в Москва. Той обаче има разнообразен опит в страната, при това не винаги в полза на съветските власти.

Дълго преди Хо Ши Мин да стане президент на Демократична република Виетнам през 1945 г., виетнамският революционер живее и пътува из Европа. През 1920 г., когато е 30 годишен, Хо става съосновател на Френската Комунистическа партия в Париж. Три години по-късно той се мести в Москва.

"Повече от острите комунистически настроения, призивът на Ленин към западния пролетариат да подкрепи националистическите революции в колонизираните нации вдъхнови Хо Ши Мин", споделя изследователят Нгуен Тан Ху от Ханой, която учи в СССР през 1990-те. "Освен това работата му в Париж по организацията на виетнамската съпротива срещу френската колонизация беше забелязана от висшите сили в Москва".

През тези три години в Париж Хо публикува две антиколониални списания.

Изграждане на кадрите в Китай

В Москва Хо Ши Мин се записва в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока, международна организация, която има за цел да разпространи комунизма по света.

"СССР в този момент не беше готов или достатъчно силен, за да подкрепи свободното движение във Виетнам, но искаше да изгради революционери от всички колонизирани нации", твърди Ху.

След две години в Москва Хо се мести в Кантон (днес Гуандун) в Южен Китай. Официално е нает в Руската телеграфна агенция (днешната ТАСС) като преводач.

През следващите осем години Хо често нарушава китайските закони с ролята си в мобилизирането на комунистическите поддръжници. В продължение на години бяга от китайските власти и се движи в различни части на страната.

Арестуван е в Хонконг от британците през 1931 г. и прекарва следващите две години в затвора. За да се противопоставят на екстрадацията на Хо във френското колониално правителство във Виетнам, британците го обявяват за мъртъв и го освобождават тайно. Виетнамският лидер успява да се скрие в Китай, след което събира достатъчно средства, за да стигне до Владивосток и да поеме на път през страната – до крайната си точка Москва през 1934 г.

Студент в Международната ленинска школа

"Пристигането му в средата на 1934 г. не беше удостоено с приветствия като за герой; вместо това той беше изпратен да учи в училището за кадри на Ленин", пише Софи Куин в "Хо Ши Мин: липсващите години. 1919-1941 г". Хо е отстранен от Комунистическата партия и Коминтерна и не му се дава никаква роля в партията.

Хо Ши Мин по време на V-я комунистически интернационал, Москва, 1924 г.

Той учи в Института за национални и колониални проблеми и дори преподава там до 1938 г.

"Като се има предвид фактът, че Хо искаше да направи микс от паназиатски национализъм и комунизъм, последните години в Москва бяха страхотен опит и нещото, което го накара да води борба срещу французите и американците", споделя Нгуен Тан Ху. "Голямата му цел в Москва беше да помогне на Китай да стане комунистически и приятелски настроен към Виетнам и тогава да помогне на страната си да разкара французите".

Неразбрана фигура

Ху казва, че виетнамският лидер остава неразбрана фигура, до голяма степен заради това как разказът за живота му е преобърнат след неговата смърт. Съществува погрешно убеждение за това, че Хо е бил нещо като руски агент, добавя тя.

"Той не беше привърженик на Сталин и може би никога не е имал лична аудиенция с него до 1950 година", пише Куин.

Хо най-накрая се доближава до Сталин и Мао Дзъдун в началото на 1950-те години. СССР и Китай разпознават режима на Северен Виетнам като легитимно правителство на Виетнам.

Хо Ши Мин умира преди края на Виетнамската война, а руски специалисти балсамират тялото му, което е изложено в Ханой.

Съветската и китайската подкрепа помагат на Северен Виетнам да победи Съединените щати и да обедини страната. Оттогава тя става комунистическа, а Хо Ши Мин е смятан за бащина фигура.

С пазарните реформи и откритостта към преките чуждестранни инвестиции Виетнам се превръща в една от най-бързо развиващите се икономики в Азия. А днес в град Хошимин (бившият Сайгон) червени знамена с лика на лидера се веят от ветровете пред витрините на френските луксозни магазини.

Вижте още: Как Русия помага за възстановяването на следвоенен Виетнам

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"