Короната на Балтийския флот: разходка из историческия град Кронщат

Катедралата "Св. Никола" в Кронщат

Катедралата "Св. Никола" в Кронщат

Аджай Камалакаран
Малкият крепостен град на Финския залив е традиционното седалище на Руското адмиралтейство и дом на Балтийския флот. Той е от решаващо значение за защитата на Санкт Петербург, затова ние от Russia Beyond България ви предлагаме една виртуална разходка из центъра на Кронщат.

Кронщат, което означава коронен град на немски, е малък исторически крепостен град, разположен на 30 км западно от Санкт Петербург в Ленинградска област. Традиционно той е седалище на Руското адмиралтейство и главна база на Балтийския флот на Русия. 

Градът е основан през 1703 г., когато Русия завладява шведския остров Котлин под ръководството на Петър Велики. Първите крепости са построени през 1704 г., а в града и около него има общо 22 укрепления, главно на изкуствени острови. 

Най-горните водни слоеве на Финския залив замръзват през зимата, което прави невъзможно придвижването без ледоразбивачи.

Флотът, разположен в Кронщат, се противопоставя на англо-френските сили, които по време на Кримската война (1853-1856 г.) опитват да атакуват Санкт Петербург. 

Той също играе историческа роля в отбраната по време на Втората световна война, защитавайки Ленинград (днешния Санкт Петербург), който преживява над 900-дневна блокада от Нацистка Германия. В Кронщат са създадени 10 бригади от морски пехотинци, 4 полка и над 40 отделни батальона, които защитават Ленинград. През 2009 г. руският президент Дмитрий Медведев дава на Кронщат статута "Град на воинската слава". 

Военноморската катедрала "Св. Николай" е една от най-големите сгради в града. Корабите, акостиращи там, могат да видят църквата още от Финския залив. Построената през 1913 г., оригинална сграда през 1929 г. е превърната от съветските власти в киносалон. По-късно тя става Дом на офицерите, а след това и Музей на флота през 1980 г., докато храмът не е възстановен през 2002 година.

Историческият център на Кронщат е включен в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО заедно с историческия център на Санкт Петербург. Днес е обграден от сгради от ранните години на Съветския съюз. 

Сред най-известните атракции е Кронщатският байпасен канал, който, също като Финския залив, замръзва през зимата. Подобно на Санкт Петербург мрежа от канали, водещи до средните и търговски пристанища, преминава през града.

Градът, който е и родно място на Пьотър Капица – носител на Нобелова награда по физика от 1978 г., бавно се обезлюдява. Днес в него живеят едва 40 000 души. 

Градският разпад и изоставените жилища се виждат в районите, близки до историческия център. Няколко сгради, датиращи от 30-те и 40-те години на миналия век, са напълно обезлюдени и готови да бъдат разрушени.

Има опити да се възстановят историческите сгради в центъра на града, въпреки че емиграцията е нещото, което е трудно да бъде спряно от властите. 

През съветските години градът е затворен за чужденци и неживущи в него. Сега е удобен за еднодневна екскурзия от Санкт Петербург, откъдето през топлите месеци се предлагат няколко туристически обиколки с лодки и автобуси.

Бележка от автора:

Сивото небе и замръзналите канали и залив в ранна пролет, в съчетание с кишавите улици и изоставените жилищни сгради и фабрики, създават усещане за меланхолия в историческия град.

И все пак е трудно да не се възхитиш пред онези военнослужещи, борили се храбро в няколко войни, за да защитят Санкт Петербург от множеството нашественици и най-вече от Нацистка Германия.

Едночасовото шофиране от Санкт Петербург е живописно и включва участък под Финския залив. На няколко места има и прекрасни гледки към залива. Подобно на първите моряци от Руския флот, онези, които пътуват до Кронщат, могат да видят напълно възстановената катедрала "Св. Николай", която стои като златно бижу в близост до пристанището.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"