Съпругата на руския цар – реформатор е толкова странна, колкото цялото му царуване и всички усилия за модернизация, насочени към изкореняването на традиционния руски начин на живот и замяната му със западните модели.
Не е ясно къде точно е родена руската императрица. Някои историци твърдят, че това се е случило в Швеция, но повечето изследователи вярват, че е в някоя от съвременните балтийски държави – или Естония, или най-вероятно Латвия. Смята се, че тя е останала сирак поради чумна епидемия и детството си прекарала в дома на местен пастор. Била е позната като Марта Скавронская и работила като перачка.
Пътят към трона
Има повече информация за по-късния период от живота на императрицата. Когато е на 17 години, тя се жени за шведски кавалерист, който вероятно е бил военен тромпетист. По това време (около 1702 г.) животът на Марта е сериозно засегнат от Великата северна война между Русия и Швеция, тъй като мястото, на което живее, е окупирано от руски войски. Марта попада в плен и няколко пъти сменя "собственика" си, започвайки от най-ниско ниво и завършвайки в ръцете на фелдмаршал Борис Шереметев.
Това обаче не е крайна спирка в странния път на живота ѝ. Мястото на Шереметев заема дясната ръка на царя, офицер Александър Меншиков. Дворянинът проявява интерес към младата жена и я обявява за своя прислуга, след което тя се мести от седалището на фелдмаршала – в любимото място на царя. Там Екатерина е забелязана от Петър Велики, който също е очарован от нея, а Меншиков решава да му я отстъпи.
Марта остава близка с Меншиков през целия си живот. Казват, че приятелството им се основава на сходния им произход, а социалната близост между двамата се дължи на това, че Меншиков също не е от знатен произход.
Неизвестен художник / Wikipedia
Използвала ли е Екатерина Меншиков, за да очарова царя?
Връзката на Марта с Петър Велики продължава до смъртта му през 1725 година. Те са женени, а по-късно той я посочва за императрица. Тъй като ситуацията е безпрецедентна в цялата история на Русия, тя може да бъде обявена за официален владетел на империята след смъртта на Петър.
Марта е кръстена като православна християнка и приема името Екатерина. Кръстник ѝ става синът на Петър от първия му брак – Алексей.
Има противоречиви мнения относно външния вид на Екатерина. Според един от съвременниците ѝ тя изпъквала "с красотата и големия си ръст". Същевременно историкът Евгений Анисимов твърди, че Екатерина "не притежавала ангелската красота на дъщеря си Елисавета I и изисканата благодат на Екатерина II. Имала широки кости и била пълничка и мургава като обикновен човек".
Противоречията по отношение на вида ѝ и начинът, по който се издига до възможно най-високото ниво в руското общество, карат някои хора да мислят, че това е постигнато с помощта на някаква магия. Историята помни един ефрейтор от полковете на руската армия – Василий Кобилин, който с голяма сериозност твърди, че Екатерина е използвала магия, за да върже Петър за себе си. Според ефрейтора тя направила тази магия заедно с Меншиков, което обяснява и дългогодишното му присъствие в близост до трона.
"Катеринушка" е любов
Ако прочетете писмата между Петър и Екатерина, ще видите, че връзката им е силна и искрена. "Катеринушка, моя приятелко", пише в писмата до любимата си императорът.
Тя е един от малкото хора, които не се страхуват от всеизвестните гневни изблици на Петър – той остава в историята със строгия си нрав. Лично обезглавява няколко войници, които вземат участие в бунтове. Петър изтезава дори собствения си син Алексей, след което престолонаследникът е осъден за измяна и екзекутиран. Казват обаче, че Екатерина е имала успокояващо въздействие върху царя.
Въпреки тежкия си нрав, Петър ѝ прощава изневерите, разкрити малко преди смъртта му. Нейният любовник обаче губи главата си в резултат на гнева на умиращия император.
След смъртта на Петър Екатерина става императрица, подпомогната от елитните гвардейски полкове и Меншиков. Той е този, който реално действа като владетел по време на краткото ѝ двугодишно управление, което завършва със смъртта на императрицата през 1727 година.