Сред жертвите има и една жена с име с полско звучене – Александра Станкевич. Но това име е само за заблуда: зад него стои етническата корейка Ким Аерим, която е първият комунистически активист от Корея.
Достоверните данни от живота ѝ доскоро бяха съвсем оскъдни, но усилията на руските и корейски учени Борис Пак, Бела Пак и Ким Чолхун хвърлиха светлина върху биографията на тази забележителна жена.
Да станеш комунист
Бащата на Александра, известен под руското си име Пьотр Ким, се установява в Русия още през 1969 гoдина. Той владее руски и китайски и е покръстен като православен християнин. Когато Александра се ражда през 1885 г., Пьотр Ким е широко известен професионален преводач.
През 1896 г. Пьотр Ким работи в Източната Манджурска железница – голям руски строителен проект. Александра започва да посещава обикновено руско училище – нещо доста необичайно за корейско момиче през онези дни. На строителната площадка Пьотр Ким се сближава с Йосиф Станкевич – руски железопътен техник от полски произход.
Когато през 1902 г. Пьотр Ким умира внезапно, Станкевич поема грижите за Александра и ѝ помага да влезе в педагогическия колеж на Владивосток.
В студентските години Александра се повлиява силно от идеите на социалистическата левица, които са много популярни сред руските ученици. След дипломирането си тя започва работа като учителка, а по това време се омъжва за сина на Йосиф Станкевич. Бракът обаче не продължава дълго и завършва с развод през 1910 г. или скоро след това.
През 1915 г. Александра получава работа като преводач от китайски и корейски в Урал, където китайски и корейски работници са наети в дървообработващата промишленост. Там в началото на 1917 г. тя се присъединява към Болшевишката партия.
Идеалният кандидат
За организаторите на партията тя изглежда като божи дар: млада, добре образована и благочестива жена, която владее двата основни езика на Източна Азия, има азиатски вид, но говори и безупречен руски. Александра Ким веднага е изпратена в Далечния изток, където задачата ѝ е да създаде комунистически клетки сред местните корейци.
Когато през октомври 1917 г. комунистическата партия поема властта, тя е назначена за комисар по външните отношения на комунистическата администрация в Хабаровск. Когато централизираната руска държава се разпада, това не е символична позиция: в качеството си на длъжностно лице на нея ѝ се налага да взема важни дипломатически решения.
В онези дни човек не трябвало да подхожда с прекален идеализъм към действията си: известно е например, че Александра Ким поискала смъртни наказания за "контрареволюционните офицери". Лесно е днес да бъде обвинявана за това, но все пак страната тогава е в положение на гражданска война, изпълнена с ежедневни жестокости. В края на краищата "белите" противници на Александра Ким също не ѝ прощават и не проявяват милост – както свидетелства и съдбата ѝ.
През август 1918 г. Хабаровск е обсаден от антикомунистическите сили и трябва да бъде евакуиран. Местните комунистически лидери се качват на речен параход с надеждата да избягат от обречения град.
Параходът обаче е заловен и всички те, включително Александра Ким, са арестувани, а скоро след това и екзекутирани. Така завършва животът на жената, която може да се смята за предшественик на корейския комунизъм и феминизъм.