Демонстрация на площад "Страстной", 4 юли 1917 г.
Неизвестен автор / МАММПлощад "Пушкин", един от символите на Москва, преди век носи друго име –"Страстная". По онова време там го няма прочутия паметник на руския поет Александър Пушкин, нито пък фонтаните. Те се появяват през 1930-те заедно с новото име на площада – "Пушкинская". При реконструкцията му комунистическата власт разрушава манастира "Страстной" от 17 век.
Площад "Лубянски", 1910 г.
Неизвестен автор / МАММНа площад "Лубянски" или просто "Лубянка" през 1910 г. има фонтан, проектиран от Иван Витали – руски скулптор от италиански произход. През 1934 г. той е демонтиран и преместен пред сградата на Президиума на Руската академия на науките (РАН).
Храмът "Христос Спасител", 1898-1914 г.
Пьотр Павлов / МАММТова е първоначалната катедрала "Христос Спасител" преди разрушаването ѝ през 1931 година. Сградата е построена през 1839-1883 г. от Константин Тон – водещ архитект по време на управлението на Николай I.
Разрушена е от болшевиките, за да може на нейно място да се издигне Дворецът на Съветите, който така и не е реализиран. Вместо това на мястото през 1960-те се появява голям плувен басейн на открито, а едва в края на 1980-те правителството решава да възстанови катедралата.
Ул. "Първа Тверская-Ямская", 1900-те.
Неизвестен автор / МАММВ началото на 1900-те на ул. "Първа Тверская-Ямская" се намира една от най-големите църкви в Имперска Русия – "Василий Кесарийски". Тя се споменава за първи път още през 15 в. и не оцелява, за разлика от Триумфалната арка, посветена на победата срещу Наполеон през 1812 година. Арката е издигната на "Тверская-Ямская" през 1834 г., през 1936 г. е разрушена, а в края на 1960-те години е възстановена на Кутузовския проспект.
Иверските врати, 1900-1910-те.
Пьотр Павлов / МАММИзглед към Иверските врати, известни още като Възкресенските врати, през 1900-1910 година. Построени са през 1535 г., но са разрушени от съветските власти през 1931 г., за да се увеличи мястото за показ на превозни средства и машини, участващи в годишните манифестации. През 1994-1995 г. правителството решава да възстанови Вратите.
Свалянето на паметника на Александър III в Москва, 1918 г.
Неизвестен автор / МАММДемонтирането на паметника на император Александър III на крайбрежната ул. "Пречистенская" през 1918 година. Монументът е издигнат през 1900-1912 г. близо до катедралата "Христос Спасител" и струва близо 2 млн. рубли.
Владимировите врати в квартала Китай-город и параклисът "Панталеймон Целител", 1910-те.
Пьотр Павлов / МАММВладимировите врати в Китайския град и параклиса "Панталеймон Целител" през 1910-те, между сегашната ул. "Николская" и "Лубянка". И двете здания са разрушени през 1934 година.
Улица "Малая Димитровка", 1900-1910-те.
Пьотр Павлов / МАМММосковската улица "Малая Димитровка" през 1900-1910 година. Изглед към Страстния манастир и църквата "Рождество Богородично" в Путинки. Въпреки че манастирът не оцелява, църквата все още е там и е отворена. "Малая Димитровка" става първата улица с трамвайна линия. През 1899 г. от Страстния манастир до площад "Бутирская застава" тръгват първите трамваи.
Изглед към Червения площад от камбанария на Спаската кула, 1910-те.
Неизвестен автор / МАММЧервеният площад през 1910-те. Мавзолеят на Ленин тогава още не съществува, а паметникът на Минин и Пожарски е на малко по-различно място – точно пред ГУМ-а. Паметникът е преместен по-близо до катедралата "Св. Василий Блажени" през 1931 г., тъй като пречел на съветските военни и физкултурни манифестации.
Площад "Червените врати", 1910-те.
Неизвестен автор / МАММ"Червените врати" или "Триумфалните врати", както е известен още този площад, през 1910-те години. Първата триумфална арка, построена в Русия в чест на руската победа срещу шведите в Битката при Полтава през 1709 година. Арката е махана и възстановявана няколко пъти по време на управлението на императрица Екатерина I, но не оцелява. През 1927 г. тя е разрушена заедно с църквата "Св. Троица", която се издигала на това място още от 1635 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си