Преди един век на главния площад на Москва вече е бил издигнат известният Паметник на принц Дмитрий Пожарски и Кузма Минин. Той е монтиран през 1818 г. в памет на доброволческата армия, събрана от Минин и Пожарски, която освобождава Москва през 1612 г. от полските сили по време на Смутното време. Въпреки това, гледайки горната снимка, направена през 1900 г., забелязваме, че паметникът не стои на сегашното си място до катедралата "Св. Василий Блажени"! По онова време той се е намирал точно пред магазина ГУМ; през 1931 г. го преместват, за да се отвори повече пространство за съветски паради и демонстрации.
В началото на века площадът престава да бъде място за пазар (както е било преди това) и се превръща в място за провеждане на обществени мероприятия и следобедна разходка. През 1892 г. властите дори инсталират електрически светлини, които се виждат на тази снимка от 1900.
Друго интересно нещо, на което трябва да обърнете внимание, е, че освен от каляски с коне, площадът се разделя и от трамвайна линия! Създадена е през 1909 г. и естествено провокира огромна обществена дискусия, докато не е отстранена през 1930 година.
Трудно е да си представим сега, но през 1914 г. тук е представена на публиката дори и пожарогасителна техника. Не е било особено развлекателно...
След Октомврийската революция през 1917 г. площадът става място на публични тържества и дискусии. Първото подобно събитие е Международният ден на работниците през 1918 година. На следващата година площадът става свидетел на първия парад на Червената армия, където лидерът на новата страна Владимир Ленин говори на нацията от върха на камион (на снимката по-горе).
През следващите години военните паради се превръщат в неразделна част от ежегодното честване на Октомврийската революция на 7 ноември. През 1923 г. парадът е заснет за първи път от въздуха.
Но веднага след 1945 г. Червеният площад става основно място за ежегодни тържества по повод победата на Съветския съюз над нацистка Германия по време на Великата Отечествена война. Паради, фойерверки и преобладаващо чувство за единство са били водещи на площада по онова време. Само си представете колко хора са посетили тези паради през последните десетилетия!
Празненствата по повод 1 май (Международния ден на труда) и 9 май (Деня на победата) стават публичен ритуал. Медиите в целия Съветския съюз ги излъчват на живо. Графикът на тези събития не се е променил много през годините. На 1 май например е било обичайно правителствените служители да стоят мълчаливо, докато слушат водещите, който поздравяват обществеността и хората, докато маршируват с флагове и плакати, които прославят държавните ръководители.
Площадът също така става и гробница за лидерите на страната. Освен Ленин, който си "почива" тук от 1924 г., над 400 души са били погребани извън стените на Кремъл до 1984 година. Това включва не само лидерите на комунистическата партия, но и други изключителни личности като космонавти например.
След падането на СССР площадът става по-отворен, тъй като хората се събират тук не само на официални празници. Той е домакин на концерти на много западни музиканти и е видял руски лидери заедно с ръководители на други държави. През 1994 г. например кралицата на Англия Елизабет II посети Русия – отбелязвайки скъсването на страната с комунистическото минало. Тези запомнящи се моменти в историята на Червения площад правят централния площад в Москва едно от най-обичаните места сред самите руснаци и гостите на страната. Историята е във въздуха тук и чака да бъде вдишана дълбоко!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си