Какво му е толкова специалното на бунта на Пугачов?
Въстанието на Пугачов, което започва в края на септември 1773 г., постепенно обхваща огромни територии между централна Русия и Сибир. Според някои изчисления революцията засяга до един милион души. Срещу руските власти от онова време се изправят представители на цял куп националности като башкирите, татарите и други, недоволни от промените в традиционния им начин на живот. Русия никога не е била свидетел на нещо подобно.
В пика на въстанието бунтовниците успяват да съберат 100-хилядна армия, структурирана по стандартите на военната организация със свои полкове, командири и т.н. По време на въстанието войските на Пугачов са на няколкостотин километра от една от руските столици – Москва. Водачът на бунта обмисля идеята за поход към столицата и така кара властите да разположат оръдия по улиците.
Правителството на Екатерина II е принудено да потърси по-бърз изход от войната с Турция, за да изпрати десетки хиляди редовни войници с най-добрите си военни пълководци да потушат бунта. Въстанието на Пугачов очарова една от ключовите фигури на руската литература Александър Пушкин, който посвещава на тази тема две от книгите си.
Библиотека за снимки Мари Евънс / Global Look Press
Кой е Пугачов?
Човекът, който успява да разтърси могъщата империя из основи, е обикновеният казак от областта край река Дон (днешна Ростовска област, бел. ред.) Емелян Пугачов. Той се присъединява към армията и, както казват те, е смел войник, който обаче в крайна сметка бяга. Като беглец е бил залавян от властите няколко пъти, но винаги успява да се измъкне. През септември 1773 г. Пугачов се оказва замесен в първоначално малкия бунт в центъра на казашкия район в Урал.
По онова време казаците се ползват със специален статут в Русия заради задълженията си да изпълняват военна служба. Точно тогава обаче част от привилегиите им са отменени. Арестувани от правителството, някои от уралските казаци се вдигат на бунт. Пугачов, който започва да се нарича император Петър III (царят, починал или бил убит преди десетилетие), става обединяваща фигура за недоволните казаци.
Защо бунтът е толкова успешен?
Бунтът продължава повече от година. Пренебрегвани в началото, бунтовниците принуждават властите да мобилизират много ресурси. Това не помага особено да спре разпространението на размириците.
Независимо от факта, че армията на Пугачов губи най-много от сериозните битки с правителствените войски, хората масово се присъединяват към редиците му в районите, през които той минава. Повечето от новодошлите са селяни.
През 18 в. положението на селяните се влошава, тъй като крепостничеството става по-силно. Предреволюционният историк Василий Семевски твърди, че селяните от движението на Пугачов вече са изяснили желанията си – те искат лична свобода и земя.
Публичен архив
Каква е програмата на Пугачов?
Тези искания са включени в манифеста, издаден от Пугачов през юли 1774 г., когато историците твърдят, че е кулминацията на въстанието. Под името император Петър III той обявява края на зависимостта на селяните от земевладелците, като по този начин им дава свобода. Те имат право и да притежават земята, която са култивирали. Освен това той ги освобождава от данъци и мита. В манифеста Пугачов предвижда за селяните статут, подобен на този на казаците.
Това обаче е само първата част от известния документ. Във втората той призовава поддръжниците си да "хващат, екзекутират и бесят" благородниците, които се противопоставят на манифеста. Последователите на Пугачов отвръщат на този апел. Много благородници губят живота си в периода на въстанието. В един от регионите са убити 348 от 1425 благородници. Бунтовниците практикуват жестоки методи за справяне с врага. Когато завладяват една от крепостите (Татишчевская), те одират своя комендант, накълцват жена му, изнасилват и по-късно убиват дъщеря му.
Как се борят властите срещу метежниците?
Правителствените войски са също толкова жестоки. Докато потушават бунта, те убиват хиляди хора. Много други са жигосани с надписа "крадци" по лицата и изпратени в затвори в Сибир с тежък режим.
Когато най-накрая е победен през август 1774 г., Пугачов успява да избяга от бойното поле с шепа привърженици. Въпреки това скоро е предаден и заловен от правителството. Карат го в Москва в малка дървена клетка. Офицерът, който отговаря за транспорта на Пугачов, е известният командир Александър Суворов.
В Москва Пугачов е обезглавен. Когато се качва на бесилото, той се държи спокойно и смело. Навежда се и моли хората за прошка.
Властите се опитват да зачеркнат името му от историята. Къщата му е изгорена, селото му е преименувано. Дори реката, където започва бунтът, получава друго име – вместо Яик става Урал. В същото време, както пише известният руски либерален мислител Петър Струве, с действията си Пугачов предвещава свалянето на крепостничеството, което цар Александър II премахва почти 100 години по-късно – през 1861 година.