Изстрелването на "Спутник" е осъществено така, че да съвпадне с Международната геофизична година. Международният съвет на научните съюзи решава, че слънчевият период през тази година ще бъде идеален за изстрелване на изкуствени сателити с цел изучаване на Земята и Слънчевата система.
След изстрелването съветският сателит се виждал с бинокъл преди изгрев и след залез слънце. Най-отдалечената му точка от Земята била на около 940 км, а перигеят му се намирал на 230 километра.
"Спутник" предавал на Земята радиосигнали, достатъчно силни, за да бъдат уловени от аматьорска радиоапаратура. Преминавал е през Северна Америка няколко пъти на ден, а гражданите на САЩ, които разполагали с подходящо оборудване, имали възможност да чуят бипкащия съветски космически обект над главите си.
НАСА/Уикипедия
"Спутник" е 10 пъти по-голям от първия планиран американски спътник "Експлорър", изстрелян в орбита на 31 януари 1958 година. "Спутник" започва "космическа надпревара" и стимулира американската космическа индустрия да се съревновава със съветите.
Батериите надминават очакванията. "Спутник" се захранвал от три сребърно-цинкови батерии, проектирани да работят в продължение на две седмици, но спътникът продължава да изпраща радио сигнали цели 22 дни. В крайна сметка "Спутник" изгаря в атмосферата на 4 януари 1958 година.
Случаят "Спутник" е период на обществен страх и безпокойство у западните нации. Имало опасения, че съветите ще създадат балистични ракети, способни да носят ядрени оръжия от Източна Европа до САЩ. "Спутник" спомага за създаването на НАСА. Терминът е въведен от тогавашния президент на САЩ Дуайт Айзенхауер.
Покритият с лед басейн на Плутон "Спутник Планум" е кръстен на първия сателит в света. Той е с размери около 1050 км на 800 километра. "Спутник Планум" се намира предимно в северното полукълбо, но се простира и през екватора на планетата.