Винтовката на Мосин: "трилинейната" легенда на Русия

Участници в репетиция за Парада на победата на Червения площад в Москва.

Участници в репетиция за Парада на победата на Червения площад в Москва.

Иля Питалев
С простата си конструкция, но по-голяма здравина и надеждност от по-изтънчените си конкуренти, "трилинейната" винтовка на Мосин се превръща в стожер на Руско-японската война, двете световни войни и Руската гражданска война благодарение на практическите си достойнства, доказани на бойното поле.

При споменаването на думите "руско" и "оръжие", в съзнанието на повечето хора веднага изниква Калашников АК-47. Не толкова славен, но не по-малко достоен съперник на емблематичния автомат обаче е трилинейната винтовка на Мосин от 1891 година. Тя е стожер на Руско-японската война, двете световни войни и Руската гражданска война.

Винтовката на Мосин е толкова успешна, че е модернизирана четири пъти в рамките на половин век, докато на други страни им се налага да обновяват арсенала си с изцяло нови модели. Трилинейката, наречена така заради стария руски метод да се използва линия за измерването на калибъра на дадено оръжие, има впечатляваща служба по цял свят. През Втората световна война пленените винтовки на Мосин са били особено ценени от германските и австрийските войски заради своята ефективност и лесна употреба.

Мосинът е използван и от източноевропейските армии след Втората световна война, преди да стигне чак до развиващия се свят и да влезе в употреба във войните във Виетнам и Афганистан през 1970-те и 1980-те години.

Винтовката на Мосин, 1947 г.

Възникването му е продукт на времето, тъй като през последните десетилетия на 19-и век интензивната, бърза и точна стрелба стават все по-важни на бойното поле. Пушките с барут, с които изстрелват оловните куршуми, бързо са изместени от оръжия с по-малък калибър и пълнител.

Опитите да се адаптират по-старите модели обаче удрят на камък и поставят началото на поредната надпревара във въоръжаването сред водещите нации. През 1886 г. е направен пробив, след като Франция приема на въоръжение 8-милиметровата пушка на Никола Лебел. Тя използва амуниции с бездимен барут и е с два пъти по-голяма далекобойност от всяка друга пушка на бойното поле.

Русия незабавно купува мострена партида, взема най-успешните ѝ характеристики и прави някои сериозни подобрения. Цевта на руската винтовка, която се произвежда в Ижевския оръжеен завод, превъзхожда френския си предшественик. Тя е с по-малък трилинеен калибър (всяка линия обозначава ширина от 0,254 см, което се равнява на калибър 7,62 мм – образец, който ще доминира оръжейното производство през идните десетилетия). Така стрелецът може да носи повече амуниции в сравнение с чуждите модели с по-голям калибър. А през 1890 г. химикът Дмитрий Менделеев създава руска версия на бездимния барут.

Налице са всички предпоставки за създаването на руски оръжия от ново поколение, но, въпреки ускорената надпревара във въоръжаването, е взето решение да се изчака. Руската армия се нуждае от оръжейна система, тясно съвместима с използвания арсенал и подходяща за масово производство при наличния промишлен капацитет.

След това, през 1891 г., на конкурс, организиран от военното министерство, начело в класацията излизат два модела – винтовката на капитан Сергей Мосин и винтовката на белгийския инженер Леон Наган. Те са много различни – руската е с по-груба конструкция и е по-скоро прототип, отколкото окончателен модел. Пушката на Наган пък е с всички финални детайли и е готова за производство.

Изтънчените характеристики на белгийския модел в крайна сметка му изиграват лоша шега – оръжието не е подходящо за средностатистическия новак, който няма стрелкови умения, да не говорим за скъпото ѝ производство. И въпреки че трилинейката изглежда простовата, тя бързо доказва здравината си, сглобява се и се разглобява лесно и е надеждна при неблагоприятни условия.

Моделът на Мосин побеждава чуждестранния си конкурент и за първи път влиза в действие през 1893 г. в сблъсък между руските войски и афганистанските племена. Три милиона пушки са на служба при избухването на Руско-японската война през 1904 г. и доказват своите качества на тежък терен и при неблагоприятни климатични условия, въпреки недостига на резервни части и лошата логистична подкрепа.

През Първата световна война винтовките на Мосин, с които служат руските войници, бързо демонстрират предимството си пред по-сложните британски и френски модели, които царското правителство е закупило и изпробвало по-рано.

Но недостигът на мощности принуждава Русия да изнесе част от производството в заводи в Америка, а днес създаденият в САЩ Мосин е ценен експонат за колекционерите на оръжие. Между войните в трилинейката са направени още подобрения. В началото на Втората световна война Червената армия е на път да премине към по-съвременната полуавтоматична винтовка на Токарев, но простотата на Мосин и лесното ѝ производство ѝ гарантира позициите на основно оръжие за войската.

През 1944 г. е извършена една последна модификация и след войната производството е прекратено. Милиони винтовки на Мосин обаче остават на служба по целия свят, а някои от тях все още гордо стоят на раменете на военните като официални и церемониални оръжия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: