Винаги крачка напред: космическите войни между Русия и САЩ

Един малък спътник, един голям скок за човечеството

На 5 октомври 1957 г. в ефира на Националното радио на СССР прозвучава неповторимият глас на Юри Левитан. Той прочита съобщение на ТАСС: " В резултат на мащабната и напрегната работа на научно-изследователските институти и конструкторските бюра е създаден първият в света изкуствен спътник на Земята. На 4 октомври 1957 г. в СССР бе извършено успешното изстрелване на първия спътник".

Още същия ден "Спутник-1" е на първа страница на всички вестници в страната, а малко след това и по света. Те го наричат "втората Луна", някои дори смело прибягват към определението "ново съветско оръжие", макар това да е силно преувеличено и дори крайно невярно, според някои.

ПС-1 ("Простейший спутник-1" – кодовото название на "Спутник-1", бел. ред) е съветският участник в надпреварата за анексиране на космоса. В същия момент американците работят над своя играч, наречен "Авангард". "Внимателно следяхме докладите на Съединените щати за напредъка в работата по сателит, на който бяха дали издайническото име "Авангард". По онова време някои хора си мислеха, че той ще е първият в космоса", спомня си години след това Сергей Корольов, главен инженер на Бюрото за специални конструкции.

Американското правителство е бясно, а от вестникарските щандове по цял свят надничат заглавия като "Космическият век е тук", "Изстреляха направена от човека Луна", "Русия изстреля Луна в космоса ", "Русия печели състезанието".

Съветският съюз не само печели състезанието, но и слага началото на голяма космическа война (позната като космическата надпревара - бел. ред.) между двете световни сили, в която важна е победата на всяка цена.

Два месеца след "Спутник-1", на 6 декември 1957 г., САЩ правят отчаян опит да се върнат в играта. Натоварват спътник на борда на ракетата-носител "Авангард", проектирана специално за случая и предназначена единствено за граждански цели, и я изстрелват към космоса. Този финансово безразсъден опит се радва на изключителна популярност сред американското население, но завършва с грандиозен провал. Ракетата се издига на 1,20 м и след това се взривява. Тъжен край на амбициите на редица посредствени инженери. След серия от неуспешни опити, в края на 1959 г., програмата е прекратена. 1:0 за СССР.

"Ясний месечко се смей..."

"Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 след Христа. Ние дойдохме с мир от цялото човечество", това пише на плочата от неръждаема стомана, изобразяваща двете страни на Земята и подписана от тримата американски астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс, Бъз Олдрин и тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън, оставена на повърхността на Луната. Там все още няма мемориална плоча, поставена от Русия.

Една от най-популярните теории на конспирацията е свързана именно с този акт на брандиране на лунната повърхност от синеокия бойскаут и колегите му по време на мисията "Аполо 11". Най-върлите почитатели на конспирациите, а и не само, твърдят, че цялото представление с подскоците, стъпките и знамето е режисирано от самия Кубрик в добре декорирано студио на НАСА. Вероятно никога няма да разберем истината, но се оказва, че един човек вече знае много повече.

Реджеп Таип Ердоган - в момента президент, а тогава министър-председателят на Турция, в официална реч (и съвсем сериозно) на 5 юли 2015 г. заявява, че първият човек на Луната не е никакъв Армстронг, а османският учен Лагари Хасан през, внимание, 1635 година. "Всеки знае историята на Лагари Хасан Челеби - "Османският ракетен човек", направил първият в историята успешен ракетен полет от човек в 1633 година. Това обаче, което може би не знаете, е че две години по-късно той се е опитал да достигне Луната и най-вероятно е успял".

Графика от изложбата #SPUTNIK60 в София.

Виктория Георгиева

Президентът Ердоган определено озадачи стотици учени, космонавти, инженери и борци за космос от единия и другия край на света, но това не им попречи да обърнат гръб на екстравагантното заявление на турския лидер и да продължат да изстрелват ракети и хора в космоса в "жалък" опит да подобрят вече поставените рекорди, по мнение на турците, от Хасан Челеби.

Въпреки първият човек на Луната, който по злочести стечения на обстоятелствата е американец, руска техника проправя път към мистериозния спътник на Земята.

Първият космически апарат, достигнал до лунната повърхност на 14 септември 1959 г. в 21 ч, 2 мин. и 24 сек. по Гринуич е съветската сонда "Луна 2". Обратната страна на Луната за първи път е наблюдавана от "Луна 3", а "Луна 9" е първата сонда, осъществила меко кацане и предала снимки от повърхността на 3 февруари 1966 година. Първият изкуствен спътник на Луната е отново руски – "Луна 10". Той е изстрелян на 31 март 1966 година.

Що се отнася до Луната, резултатът е неясен, но определено е с бонус точки за Турция. Ако не за първият човек на Луната, то поне за смелостта да заявят открито претенциите си за място на стълбичката.

Първият човек - но не Адам, а Гагарин

"А какъв смисъл има човек да си купува кола, за да се разкарва по асфалт? Където има асфалт, няма нищо интересно, а където е интересно, няма асфалт", казва героят на братя Стругацки от "Трудно е да бъдеш бог". Чудя се дали нещо подобно се е въртяло в главата на Юрий Гагарин, когато на 12 април 1961 г. се натъпква в капсула с диаметър 2,5 м, за да стане с усмивка на уста първият човек в космоса.

Графика от изложбата #SPUTNIK60 в София.

Виктория Георгиева

След успешния първи полет на човек в космоса, Гагарин се превръща в новото оръжие на Русия. С усмивката си той омайва целия свят, кралицата на Великобритания си прави снимка с него, италианската актриса Джина Лолобриджида казва за него "Човекът, който покори Космоса, покори и моето сърце!", но все пак има някой, който като Гринч седи в ъгъла и проклина лъчезарния космонавт. Американските специалисти от НАСА дълго време поставят под съмнение полета на Гагарин и неговата достоверност. Kак ли биха реагирали от НАСА тогава на изказването на президента Ердоган?

Юрий Гагарин за първи път влиза в малката капсула "Восток 1" бос. Девет месеца преди старта на мисията Сергей Корольов завежда шестима от кандидатите за космонавти в ОКБ-1 (Опитно конструкторско бюро-1) и им предлага да се запознаят с кабината. Гагарин пожелава да влезе първи и, преди да седне в пилотското кресло, си събува обувките. "Влезе като вкъщи", спомня си после този момент Корольов.

И така, "като вкъщи", за 108 минути в космоса Гагарин става най-известният човек на планетата, първият човек в космоса и вероятно най-мразеният сред инженерите в НАСА.

Втори в космоса отново е съветски космонавт и то през същата година, само няколко месеца след мисията "Восток 1". Герман Титов е и най-младият човек, летял в космоса (едва на 25 години) – първият полет с продължителност над едно денонощие.

След това тръгва и лавината от космонавти - всички първи в това, което правят и, разбира се, всички руснаци: на 12 август 1962 г. Андриан Николаев и Павел Попович стават първата двойка космонавти в космоса, на 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена в космоса, на 18 март 1965 г. Алексей Леонов става първият човек в открития космос, а на 25 юли 1984 Светлана Савицкая става първата жена в открития космос. Оставяме на вас да решите сами кои са победителите в космическата надпревара.

#SPUTNIK60

На 9 октомври 2017 г. в Руския културно-информационен център (РКИЦ) беше открита изложбата "#SPUTNIK60", посветена на 60-годишнината от изстрелването на "Спутник-1" в космоса.

Официални гости на събитието бяха Посланикът на Русия в България Анатолий Макаров, ръководителят на "Россотрудничество" в България Павел Журавльов, представители на "Роскосмос" и руският космонавт Олег Скрипочка.

Събитието беше избрано и за официалното представяне на нова юбилейна пощенска марка "60 години Българско астронавтическо дружество".

Изложбата, триумф на първите в космоса, може да разгледате във фоайето на РКИЦ.

Изложбата #SPUTNIK60 в София.

Виктория Георгиева

През последните 60 години човечеството изпраща в космоса над 7 хил. различни сателита. Освен действащите сателити около Земята обикалят още десетки хиляди космически отломки и техният брой расте с всяка изминала година.

Разбира се първи винаги ще остане малкият "Спутник-1", който забърза оборотите на космическите открития и постижения. Винаги първите в космоса продължават да работят над нови проекти, които чакат да ни впечатлят.

На въпроса "Кое е следващото нещо свързано с космоса, в което очаквате Русия да стане първа?", специалният гост на изложбата, руският космонавт Олег Скрипочка отговори след известно колебание "Лунна станция".

А ние, като странични наблюдатели на тази шеметна надпревара в изкарването на човечеството извън орбита и отвъд, може само да пожелаем успех, да седнем пред телевизора и да тръпнем в очакване. 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.