От много отдавна наемниците имат място в руската армия, но от началото на XV в. те започват да играят още по-важна роля. Начинът на водене на война става много по-сложен през годините и Русия се нуждае от добре подготвени военни специалисти от страни, които вече са овладели напредналите за онова време военни техники. В резултат на това руснаците започват да наемат тези бойци от Запада.
А. Свердлов / RIA Novosti
Притокът на западняци, които се записват на военна служба в Русия, започва по времето, когато Московското княжество поема развитието си към централизирана руска държава (в началото на втората половина на XV в. по време на управлението на цар Иван III). Дневният ред на тази новосформирана държава включва два традиционни елемента на руската политика на сигурност: продължаващата защита срещу нападенията на номадите на юг и неспиращата борба срещу един могъщ противник (по онова време това е Полско-литовската общност) на запад. Всичко това налага необходимостта страната да създаде по-силна и по-модерна армия.
"Аристотел" и производството на оръдия в Русия
Мъжът, когото понякога наричат първия западен наемник в Русия, е италианският инженер и архитект Редолфо "Аристотел" Фиораванти. В Русия той е известен най-вече със строителството на Успенския събор в московския Кремъл и с дизайна си на стените и кулите. По-малко познат е фактът, че той основава "Оръдейния двор" в Москва и започва производството на бронзови оръдия в Русия.
Третяковска галерия
Фиораванти участва в редица военни кампании на Иван III като командващ на артилерията. Някои хора са на мнение, че благодарение на ролята на "Аристотел" и на други италиански военни инженери артилерията в Москва е била най-добрата в Източна Европа по онова време.
Когато внукът на Иван III, Иван IV (или Иван Грозни) се възкача на трона в средата на XVI в., потокът на чуждестранни военни експерти към Русия е голям. Царят жестоко потушава не само действителна, но дори и потенциална опозиция срещу управлението си, а освен това води активни чуждестранни кампании както на изток, така и на запад. По време на постоянните войни, които води докато царува, Иван IV разчита в голяма степен на западните военни специалисти. Към края на управлението му, през 1584 г., европейските наемници наброяват от 4 хил. до 5 хил. войници от общо 100 хил. души на служба в руската армия.
Иван Грозни е първият руски монарх, който в резултат на сраженията си с Полша и Швеция, се опитва да премести битката в открити води и създава първия руски флот в Балтийско море. Начело на този флот той поставя чужденец, датски адмирал, и установява главния му щаб в новопревзетото пристанище на Нарва. През 1570 г. флотът на Иван Грозни има шест кораба, чиито екипажи са основно от датски и германски наемници.
Държавен исторически музей / Global Look Press
Флотът е твърде успешен, защото успява да победи полски и шведски кораби. При все това скоро Дания изземва флота, вероятно защото се страхува от засилването на позициите на Русия в Балтика.
Чуждестранни стилове на война
Царуването на Иван IV е само начало на увеличението на броя на чуждестранните наемници, които се сражават за Русия. Двамата първи царе от новата династия Романови, които управляват през XVII в., продължават политиката да се канят западни военни професионалисти, която се допълва от дълбока реформа на руската армия. Първите Романови - Михаил I и неговият син Алексей I - внимателно следят събитията около Тридесетгодишната война в Европа и решават да се опитват да внесат цели структури от съвременните западни военни организации. Така в Русия се появяват полкове от новия (чуждестранен) стил.
Това включва постоянни, утвърдени армейски подразделения за разлика от предишната практика на свикване на доброволческа армия само в случай на война.
Полковете по чуждестранен образец са създадени и в пехотата, и в кавалерията. В повечето случаи тези части са оглавявани от чужденци, а в редиците им има също много чужденци.
архив Държавен исторически музей / RIA Novosti
В средата на XVII в. половината от кавалерийските полкова се командват от чужденци наемници. В пехотата присъствието на наемниците е още по-очевидно, те оглавяват всичките осем полка. Тези подразделения доказват, че са ефективни и лека полека армията следва този модел.
Шотландците в руската армия
Сред наемниците по това време е Джордж Лиърмонт от Шотландия. Той е кавалерийски офицер, а след като пристига в Русия приема името Юрий Андреевич Лермонтов. Той ще основе фамилията, чийто най-известен член през XIX в. става поетът Михаил Лермонтов. Човекът, който отговаря за обучението на руските войници за новите полкове през 1650-те години, е друг шотландец – генерал Томас Далейл, който е активен участник в британските граждански войни.
Уилям Браун
Мнозина от тези наемници остават в Русия дори след края на тяхната служба. На практика двама от седемте "чужди" генерали, служили във военните кампании на Петър Велики (в началото на XVIII в.) са потомци на наемниците, които емигрират в Русия. Както отбелязва историкът Вячеслав Тихонов, от началото на XVII в. цели династии чуждестранни военнослужещи установяват своя дом в Русия. С поколения те служат в руската армия и в крайна сметка ще бъдат възприемани като "местни" чужденци.