Наемници в древната Рус: защо руснаците не са се страхували от викингите

Картина, Николай Рьорих, 1910 година.

Картина, Николай Рьорих, 1910 година.

Международен център "Рьорих"
Владетелите на древната и средновековна Рус с ентусиазъм са търсели помощ от наемници, независимо дали скандинавски воини или бойци от номадските степни племена. Връзката между държавата и наемниците често била напрегната. Въпреки това, в крайна сметка наемниците са включени в непрекъснато променящата се социална структура на руската държава.

"От гнева на Северните освободи ни, Господи". Тази евентуално апокрифна молитва ефективно показва страха, който изпитват европейците от варварските викингски племена през Средновековието (края на 1-во хилядолетие сл.Хр.). В продължение на няколко века викингите тероризират Англия, Шотландия, Ирландия и други страни. В Източна Европа обаче ситуацията е поразително различна. Източнославянските племена не само не се страхуват от викингите или от варягите, както ги наричат по тези земи, всъщност те дори им отправят покана. Скандинавците са хващани за наемници, а славянските князе ползват услугите на много варяги в дворовете си.

Как са се омешали варягите и славяните

Съществуват непрекъснати вътрешни раздори помежду им за контрол върху столицата Киев. Княз Владимир, който покръства руснаците, използва подкрепата на варягите за превземането на Киев през 979 година. Според древните хроники, когато те започват да са в тежест (до голяма степен защото искат много в замяна на услугите си), той решава да ги изпрати във Византийската империя. Преди това обаче изпраща послание до императора, като го предупреждава да не позволява на варягите да остават като общество в столицата, тъй като биха могли да бъдат опасни.

Поканата на варягите: Рюрих и братята му пристигат в Старая Ладога. От Виктор Михайлович Васнецов

Според някои историци по това време в двора на византийския император има поне някакъв вид група, съставена от варяги, въпреки че не е ясно дали това са били скандинавци.

В същото време връзката между славяните и варягите не винаги е хармонична. Някои доказателства за това идват от една история. Според най-старите летописи славяните в Новгород канят варягийския принц Рюрик и неговата свита. Някои руски историци твърдят, че Рюрик е призован като наемник и военен лидер, но след това организира преврат, сваля местните старейшини и става владетел в северните славянски територии.

По-късно династията, която той основава, контролира всички древни руски територии. В обяснението си как се е случило това, руският историк Василий Ключевски се позовава на бележките на един еврейски пътешественик от X в., който пише, че някои северни племена, "които са придобили контрол над славяните, все още живеят сред тях, приемат техния език и се смесват с тях".

Хората от степите

По същото време има и друг почти неограничен източник на наемници в древната Рус - югоизточните степи. От там нахлуват вълни от номади от различен етнически произход, които прииждат в сърцето на руските територии един след друг. За първи път се появяват на границата като нашественици, но, след период на съжителство с древните руснаци, поведението им се променя. Те в крайна сметка стават съюзници и често са използвани като наемници.

Печенеги

Опустошителните нападения на печенегите, номадско-тюркско племе, поразяват ранната Киевска Рус. През XI в. архиепископ Теофилакт от България пише следното за тях:

"Техният напредък е като светкавица, отстъплението е едновременно трудно и леко: трудно е заради военните трофеи, които носят, и леко, тъй като е толкова бързо. [...] Те ограбват други държави, тъй като нямат свои собствени. Мирният живот е нещастие за тях, те са щастливи, когато имат претекст за война. [..] Те са безброй".

Хрониките обаче сочат, че до следващия век печенегите са наети от руските принцове и дори служат като войници, които защитават границите им. Подобно нещо се случва и при следващата вълна от номади – кипчаките, който заменят печенегите.

Жестоки татари

Моделът с номадски наемници отново се повтаря през XIII в., въпреки че има някои разлики. Този път са татари. Те са описани като най-жестоките нашественици в руската история, но съвсем скоро, както се случва с предшествениците им, те стават инструмент във вътрешните политически борби на руснаците. Когато например през 1293 г. един от князете Андрей от Городец решава да оспори властта на брат си, великия херцог Владимир, той води със себе си огромна армия от татари, която опустошава четиринадесет древни руски града. Казват, че дори през XIX в. доказателства за тази атака все още могат да бъдат намерени в този регион.

Филмът на Тарковски "Андрей Рубльов" осигурява едно от най-въздействащите изображения на татарските войски като наемници в средновековната Рус. Филмът включва сцена, в която татари, поканени от руски княз, щурмуват църква и безмилостно я ограбват.

По-късно обаче ръка за ръка с растящата мощ на Московското царство някои татарски територии са включени в руската държава и татарите са превърнати в послушни слуги на княза със специален статут, подобен на този на казаците.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: