Началото на XX век се оказва труден период за руските евреи, на които им е разрешено да живеят само в обхвата на Линията на уседналост и често стават обект на жестоки погроми. Така например близо 800 души са убити през 1905 г. по време на нападения, свързани с политически вълнения.
Линията на уседналост е отменена след Февруарската революция от 1917 г., но, също като другите националности, евреите страдат ужасно по време на Гражданската война (1918 – 1921), когато военните фракции от всички страни грабят, издевателстват и убиват безнаказано.
По време на гражданската война са убити 200 000 евреи, според статистиката. Когато отново настава мир, а съветската власт укрепва, правителството се замисля как да се справи с "еврейския въпрос"?
Изборът на Сталин
Твърди се, че Йосиф Сталин, съсредоточил властта в ръцете си през 1924 г., е бил юдофоб. Въпреки това той категорично отхвърля такива изявления и определя антисемитизма като "останка от канибализма". И все пак смята, че със съветските евреи трябва да се направи нещо.
След Октомврийската революция на търговията и на дребните занаяти (основното препитание на евреите) се гледа с лошо око поради класови съображения. Така че правителство подготвя план да превърне евреите в селяни.
Сталин иска да накара разпръснатото еврейско население да заживее в ясно определена територия и да му даде национална автономия, каквато имат много други съветски националности. Освен че ще съдейства за решаването на вътрешни проблеми, създаването на специален "социалистически ционизъм" за съветските евреи би помогнало на Москва да се конкурира с ционисткия проект за Палестина, който по това време набира сила. Къде обаче да бъде тази съветска "Обетована земя"?
Кримска Калифорния
Първият вариант се появява през 1926 г., когато Москва обявява подкрепата си за автономна област в Крим, в резултат на което там се преместват близо 96 000 еврейски семейства.
Проектът придобива международно измерение, когато през 1929 г. СССР подписва споразумение сАмериканския еврейски обединен разпределителен комитет - еврейска организация за оказване на помощ, чиято централа се намира в Ню Йорк. Тя дава $1,5 милиона годишно за финансирането на "Кримска Калифорния" и преселването на евреи в региона.
СССР започва да изгражда комуни в Крим, в които да живеят евреи. Началото е обещаващо: създадени са няколко комуни и те работят ефективно със засаждане на култури и развитие на животновъдство. Скоро обаче изникват проблеми: местни групи, които изпитват завист към добре финансираните кримски евреи, започват погроми и предизвикват сериозни безредици на полуострова.
План "Б"
Недоволен, Сталин бавно изключва шалтера на "Кримска Калифорния" и разработва нов план: да премести евреите в отдалечени райони на Сибир, където има земя в изобилие и липсват причини за борба.
През 1928 г. първите еврейски семейства започват да се преселват в басейна на р. Амур, близо до селцето Тихонкая (буквално "Тихичка"). Постепенно то се превръща в град Биробиджан (на 6000 км източно от Москва) и става столица на Еврейската автономна област.
Официалните съветски еврейски списания публикуват стихотворения и приказни история за този район, който ще стане известен като "Съветската Палестина" - дългоочакваната родина на хората без земя.
Какво обаче се обърква?
Този проект за даване на земя на съветските евреи, въпреки всичко, не стига много по-далеч от поставянето на табелки на идиш наред с надписите на руски език. Пътуването до Биробиджан е изключително дълго и трудно, а преселването е зле организирано. Статутът на района е неясен: той не е република, а просто "автономна област" с мъгляви привилегии в пределите на Хабаровския край. След това, през 1935 г., Сталин решава да не даде истинска автономия на района, оставяйки съветските евреи без държава.
Освен това Сталин не позволява на евреите от чужбина да се преместят там дори и през 1930-те години, когато мнозина се опитват да избягат от европейските страни, застрашени от нацистите. Нещо повече, съветският лидер екзекутира мнозина евреи, които са официални представители на района, преди и след Втората световна война.
Какво е сегашното положение?
Със създаването на държавата Израел през 1948 г. евреите вече имат много по-привлекателно място, където да се преселят, в сравнение с отдалечения район в Северна Азия. Следователно Израел става противник на СССР и поради това до смъртта си Сталин се отнася скептично към оказването на помощ на евреите.
"Самият Сталин унищожи Еврейската автономна област като национално огнище [на еврейския народ]", заключава регионалният историк Валерий Гуревич в книгата си за историята на района.
Еврейската автономна област продължава да съществува и днес в Биробиджан живеят близо 75 000 души. Според преброяването на населението от 2010 г. евреите са само 1 % от населението. Почти 90 години след раждането на идеята става ясно, че плановете за "Далекоизточна Палестина" са претърпели неуспех.