Битката при Слободзия: Как Кутузов разгромява най-добрата турска армия

Турците се предават при Слободзия.

Турците се предават при Слободзия.

Музей на Бородинската битка
Пресните неуспехи на Русия в борбата срещу Наполеон подхранват надеждите на Турция отново да установи контрол над Крим и Грузия и да се разправи с князете на Молдова и Влахия, които гравитират към Русия.

С тази мисъл Турция нарушава руско-турските мирни договори от 1798 и 1805 г. и на 28 декември 1806 г. обявява война на Русия. През следващите няколко години на територията на днешна Румъния и България се разразяват няколко жестоки битки между турските сили, които са позиционирани на Балканите, и руската Дунавска армия, която се притичва на помощ на православните си братя в бробата против османския завоевател. Голям принос в тази борба има и Сърбия, която, начело с Караджордже, се вдига на въстание и сама освобождава голяма част от централна Сърбия, като нанася жестоко поражение на турските единици на Балканите. Тъй като основните турски сили в региона са заети с потушаването на въстанието в Сърбия, за руската Дунавска армия се открива възможност да проникне по-дълбоко на полуострова.

След разгрома на турците край Русчук в същата битка от началото на юли 1811 г. генерал Кутузов прекосява Дунава и с отрядите си (около 15 000 души) стига до левия му бряг в района на гр. Гюргево. Великият турски везир Ахмед паша остава с армията си в Русчук (днешен Русе), където разполага с по-малко от 5000 турски войници, останали на полето на кървавата юлска битка. Тази лукава маневра на интелигентния Кутузов, който въпреки победата отстъпва с войските си назад на левия бряг на Дунав, кара Ахмед паша да си мисли, че руската бойна група е в затруднение и е с паднал дух.

Той бързо събира силите си и се отправя към Кутузов. Общо в бойните му редици има около 60 000 души.

Ахмед паша пада в капана на Кутузов

В нощта срещу 28 август (9 септември) 1811 г. Ахмед паша и силите му започват на талази да настъпват по Дунав към остров Голия (Кутово). Първата вълна е от група от около 6000 еничари, които с лодки и малки кораби преминават на левия бряг на реката. Част от турските сили, около 800 души, са натоварени със задачата да щурмуват Дунав срещу течението и да организират демонстративно нападение срещу руските сили между Гюргево и Слободзия. Целта е да се разбият руските защитни отряди, бранещи левия бряг на реката, и така да се улесни прехвърлянето на основните турски нападателни групи от еничарски отряди. Тези действия са предприети в самото начало на битката и се радват на известен успех – турците успяват с първия си ешелон по Дунав да се окопаят на достигнатите позиции.

Веднага щом получава информация от командирите си за влошената обстановка на Дунав, генерал Кутузов нарежда на генерал Булатов да сформира отряд от 5 батальона и възможно най-бързо да го прехвърли на този фронт. Отрядът бързо влиза в няколко битки с турските сили и, след като ги разпръсква, стига до основната позиция, пазена от еничарите. Без никаква подготовка генерал Булатов с част от силите си атакува турците, разположени на все още недоукрепените позиции, но нападението му е отбито. В тази битка еничарите дори успяват да пленят едно руско военно знаме.

Михаил Кутузов

Посраменият везир стреля по собствената си войска

След като вижда, че турските сили в този участък са много по-многобройни, той изчаква към него да се присеъдини основната група, в която има и батарея от топове. Силно мобилните и изобретателни руски единици успяват да излязат на брега на Дунав със стрелба по турските кораби, превозващи войската, и така карат врага да отстъпи. Когато вижда какво се случва на Дунав, Ахмед паша, който тъкмо се кани да прекоси реката, издава заповед без никаква милост да се стреля по турските кораби. Скоро турците са засипани обстрела на разярения везир и собствените им сили. Те са принудени отново да насочат корабите си към левия бряг на реката. Тъй като руските сили там са малобройни, турците успяват да пуснат още една пехота и да укрепят позициите си.

Тогава руският генерал Кутузов заповядва на Булатов да отстъпи и да заеме позиции западно от Гюргево. Той разбира, че турският везир иска на всяка цена да прекоси реката в този участък. Бързо съставя план за битка, чиято първа фаза цели да примами турците на левия бряг на Дунав и да ги разбие там.

До 1 септември (13 септември) турските единици са прехвърлени през Дунав. Тогава през реката минава и Ахмед паша със своя щаб.

Кутузов съставя гениален боен план в крачка

През това време Кутузов и силите му, които се състоят от недотам впечатляващите 25 батальона и 35 групи кавалеристи, местят щаба си от Гюргево в Слободзия, където разполагат лагера си. Руската войска бледнее пред 5 пъти по-многочислените сили на турския везир. Кутузов отделя няколко дни за повдигане на бойната готовност на своите войници за решителния бой. За това му помага и неочакваната пасивност на турците, прекосили Дунава. Те организират само спорадични набези от страна на разузнавателните групировки, които са разбити бързо в няколко сблъсъка. Така Кутузов разполага с време и ресурси да си върне стратегическата инициатива. Той се спира на смел, но гениален план да пусне по Дунав част от войската си и да атакува турците от двете им страни, като лиши везира от възможността да атакува. Планът му е съсредоточен върху десния бряг, където турците имат лагер с около 20 000 души – логистичен център, т.е. сърцето на войската на Ахмед паша.

За операцията на десния бряг на Дунав са ангажирани казаците, които, благодарение на голямата си мобилност и страхопочитанието, извоювано в битките с турците, са идеални за подобна битка. За да заблуди напълно турците, Кутузов решава да издигне укрепления около лагера си, което кара врага да си мисли, че руснаците са се спрели на отбранителна стратегия. Те спокойно наблюдават как тези укрепления се строят чак до 22 септември (4 октомври), когато най-накрая се задействат и предприемат нападение срещу руските отряди в лагера. Тази атака е отбита след кратък сблъсък. На следващия ден бойните действия в това направление са възобновени, при което един руски отряд успява да разбие 500 турци и да завладее позициите им. Генерал Кутузов придобива още по-ясна представа за бойния дух на турската войска, който като цяло е доста слаб.

Казаците тръгват на изненадващо нападение

След тези сблъсъци турските единици са обладани от вътрешно разединение. Много от войниците започват да дезертират; нарастват и опасенията, че самият Ахмед паша ще побегне назад през Дунава. Това ускорява реализацията на военния план на генерал Кутузов, който избързва и кара 18-и батальон под командването на генерал Марков да премине на десния бряг. Този отряд е натоварен със задачата моментално да нападне турците в този участък. След като проблемът с обезпечаването на подходящ транспорт през реката е решен, на 2 октомври (14 октомври) силите на генерал Марков атакуват абсолютно неподготвения неприятел. Руските казаци нахлуват в лагера и посичат хиляди турски войници. Вражеската армия, наброяваща над 20 000 войници, е тотално разбита. Голяма част от нея попада в плен, а останалите се разбягват в околните гори. Руснаците се сдобиват и с големи количества храна и муниции. Те губят само 9 души, а ранените в редиците им са едва 40.

След като се справя с турските сили на десния бряг на Дунав и се сдобива с припаси и оръжие, генерал Марков открива артилерийски огън по турския лагер от лявата страна на Дунав и започва координирана атака с Кутузов срещу Ахмед паша, който се оказва под кръстосан огън. Поставен между чука и наковалнята, Ахмед паша успява да избяга и под прикритието на нощта на 2 срещу 3 октомври (15 октомври) пресича Дунав и стига до Русчук (Русе). Това устройва Кутузов, тъй като според турските военни традиции везир, обграден от всички страни, няма право да сключва мир.

Разгромът на най-добрата турска армия

Обградената от всички страни турска групировка е обект на страховита артилерийска канонада на десния бряг на Дунав. Всички муниции, предназначени за бойците на Ахмед паша, се струпват върху собствените им глави. В лагера настъпва глад, плъзват заразни болести. Всичко това принуждава Ахмед паша да започне преговори за сключване на примирие. То е постигнато на 23 ноември (5 декември), когато е подписана капитулацията на турската армия, чиято численост междувременно е намаляла трикратно. Три дни по-късно на генерал Кутузов се предават общо 12 000 полуживи турски войници от общо 36 000 в началото на битката. Най-елитната турска армия е унищожена.

Общо загинали и починали са най-малко 20 000 турски войници, 2000 преминават на руска страна, а още около 2000 са изпратени в Русчук (Русе).

Последици от битката

Битката при Слободзия шокира Османската империя и турския султан, който губи може би най-добрата си армия. Така той бързо подписва мирен договор, ратифициран на 16 май (28 май) 1812 година в Букурещ, с което победата на Русия в тази война е потвърдена. Границата е пусната по р. Прут, а Русия получава Бесарабия и Западна Грузия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

This website uses cookies. Click here to find out more.

Accept cookies