Как един съветски полковник създава първия музикален синтезатор

Какво представлява "АНС" синтезаторът?

Роден през 1914 г., Евгений Мурзин учи в Московския инженерен институт. По време на Втората световна война (ВСВ) и след това той оглавява научната разработка на електро-механичния противосамолетен детектор. За това изобретение той е награден с престижната Сталинова награда и става главен инженер в командния център на противовъздушната защитна система на страната.

Той е любител и на музиката и иска да я обедини с технологиите. През 1938 г., докато все още е студент, му хрумва идеята да създаде машина, която да може да възпроизвежда всеки звук, тембър и интервал, който един композитор би искал да чуе.

Изобретението се основава на метода на фото-оптичния звукозапис, използван в кинематографията, който дава възможност да се получи видимо изображение на звукова вълна, както и да се постигне противоположната цел - синтезиране на звук от изкуствено генерирана звукова вълна.

Реализацията на идеята му отнема почти 20 години заради войната и последствията от нея. Първият модел на неговия музикален синтезатор, наречен в чест на иновативния руски композитор Александър Скрябин, се появява през 1958 г. и дори е изложен в Лондон и Париж. Устройството става известно като "АНС" - съкращение от първите букви на пълното име на великия композитор – Александър Николаевич Скрябин.

Синтезатор "АНС"

Николай Пашин/RIA Novosti

Музикална звезда

"АНС" е преместен в Музея на Скрябин в Москва и се превръща в главна атракция и честа звезда на музикални събития. Инструментът отваря нови творчески хоризонти за музикалната общност на Москва със своята способност да създаде всеки звук от 720 аудио парчета.

Няма клавиши и на стъклото има линия, през която преминава светлинен лъч към фотоклетките. Прилича на картина от музика.

Изобретението е идеално за тази епоха – това е времето на космическите изследвания, а "АНС" може да прави "космическа" музика. За разлика от съвременните синтезатори този инструмент е създаден не за концерти, а само за създаване на звук.

"АНС" "участва" в много съветски филми, след като е учредена специална лаборатория, оглавявана от Мурзин, за да работи с устройството. Съветските композитори Едуард Артемиев и Станислав Крейчи използват синтезатора "АНС", за да напишат музиката към съветски филми като "Диамантената ръка", "Соларис" и "Огледалото".

"Соларис" бе единственият филм в моята музикална кариера, където езикът на електрониката беше в основата на музикалното оформление на филма", по-късно си припомня Артемиев.

През 1967 г. експериментално студио за електронна музика, оглавявано от Мурзин, се открива в Музея на Скрибин в Москва. По това време той вече е напуснал армията. През 1969 г. съветският и германски композитор Алфред Шнитке съставя свой електронен поток на "АНС". Както си спомня по-късно Шнитке, "това бе опит строго да се формализира акустиката".

След смъртта на Мурзин през 1970 г. неговият "АНС" се използва за обучение на хора в говоренето и изучаването на езика на делфините. Инструментът в крайна сметка е преместен в Московския държавен университет, където все още се съхранява.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.