Амбиция на колела: руският автомобилен дизайнер от 19-ти век, избрал Германия

"Има един Луцки, който живее в Берлин и печели много пари. По произход той е руски евреин, а по вероизповедание - православен християнин". Така издание на вестник "Новое время" от 1909 г. представя Борис Луцки - инженер и изобретател на автомобили, който по онова време работи за германски заводи близо 10 години.

Руският евреин, роден в семейство на търговец в Крим, действително учи в Германия в Техническия университет в Мюнхен. Неговата мечта е да прави двигателни системи и да създава нови видове транспорт. Изправен е пред избор: или да опита късмета си със своите изследвания в Русия, или да остане в Германия, която по онова време е с по-развита промишленост и има напреднала автомобилна индустрия.

Страстен техничар на 19-и век

Борис Григориевич Луцки (Луцкой) (1865—1926) — руски инженер-конструктор, изобретател, пионер в автомобилизма.

Wikipedia

Той избира втория вариант. През 1901 г. руското сп. "Циклист" пише: "Руските изобретатели не могат да намерят своя път у дома и са добре дошли в чужбина". Луцки е един от тези изобретатели, посветил цялото си време на двигателите и то с голям успех.

През 1888 г. той работи в малката компания Landes и създава нов вид газов двигател, който е показан в Мюнхен и привлича вниманието на по-големи компании. По същото той премоделира двигателя с колянов вал, като го подобрява в значителна степен.

"Моторни каруци"

Автомобил Daimler от 1888 г.

DaimlerChrysler AG / Wikipedia

През 1890-те кариерата на Луцки взема нов обрат: той започва да работи в автомобилната промишленост. По това време автомобилите не са особено развити и приличат повече на грозни кутии на четири колела без покрив. Руските медии, например, ги наричат "моторни каруци". Луцки прави всичко, което е по силите му, за да произвежда по-добри автомобили, като започва с проектирането на малки триколки, преди да премине към по-големи коли.

Репутацията му расте и той печели уважението на сериозни германски производители. До такава степен, че става съосновател на Европейския автомобилен съюз. По-късно негови приятели са легенди в автомобилната промишленост като Готлиб Даймлер и Рудолф Дизел.

Луцки така и никога не създава своя собствена компания и работи като наемник за фирми. Той помага за създаването на няколко модела за Daimler Motoren Gesellschaft. Луцки отчасти е отговорен за създаването на най-известното дете на Даймлер: Mercedes. Очевидно руснакът изобретява четирицилиндвония двигател, който няма аналог, за първия модел на Mercedes.

Загадъчен човек

Готлиб Даймлер до своя моторен камион по време на демонстрация в Париж, 1886 година.

Getty Images

Луцки не оставя деца, нито пък мемоари. Завещава на този свят твърде малко неща, освен изобретенията му, разбира се, за да можем да разберем какъв е бил наистина. Иван Баранцев, автор на списание "За рульом", oтбелязва: "Някои историци го хвалят, други пък го определят като измамник. Луцки ни е оставил повече въпроси, отколкото отговори". Не се знае дори кога е починал, като възможните дати са в диапазона от 1920 до 1946 година.

Има обаче някои неща, които са ясни, и едно от тях е, че остава руски патриот. Когато през 1900 г. решава да проектира военни транспортни средства, той прехвърля проекта в Русия, защото не иска да работи с германското правителство. През 1902 г.  успява да оборудва руската армия с 12-ина транспортни коли.

Луцки продължава да работи активно по различни проекти (двигатели, превозни средства, моторни лодки и самолети) до началото на Първата световна война, но съдбата си прави жестока шега с него. Германия влиза във война с Русия. Той е хвърлен в затвор до края на конфликта, а след това всички следи от талантливия инженер изчезват.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.