Как един съветски лекар създава куче с две глави и популяризира трансплантацията на органи

Владимир Демихов - специалист по трансплантология, в Института за клинична и експериментална хирургия.

Владимир Демихов - специалист по трансплантология, в Института за клинична и експериментална хирургия.

Владимир Акимов/RIA Novosti
Съветският иноватор в трансплантацията на органи печели международна слава с шокиращите си експерименти, но не успява да убеди колегите си у дома.

На 11 април 1959 г. информационната агенция Associated Press пуска информация от Москва: руски лекари са имплантирали главата на кученце върху врата на немска овчарка и двуглавото куче за момента е в добро здраве. Американците, колкото и да са изненадани от сензационната новина, не са виждали шокиращата снимка със собствените си очи. Едва по-късно фотографиите от експеримента стават публично достояние.

Снимките, които според мнозина са отблъскващи, документират разтърсващия експеримент на съветския учен, който е пионер в трансплантацията на органи. Когато новината за опита достига американските брегове през 1959 г., хирургът Владимир Демихов, който по време на последния експеримент е на 43 години, трансплантира глави на кучета вече от 5 години.

Нито едно от кучетата, оперирани преди това, не оцелява повече от 6 дни. Пират – немската овчарка, оперирана на 11 април, обаче се оказва изключение. Двуглавото куче се чувства добре чак до момента, в който хирургът маха втората глава цели 3 седмици по-късно. Междувременно и двете глави реагират на всичко наоколо и пият вода.

Куче с две глави.

Сърце за два часа

Като син на селянин Владимир Демихов първоначално учи за механик и монтьор и едва по-късно се записва в катедрата по биология на Московския държавен университет. Ресурсите на най-престижния университет в СССР се оказват плодотворна почва за ума на учения, който сякаш е роден за революции в медицинската наука.

Демихов прави първия си разтърсващ експеримент, когато е едва във втори курс. През 1937 г. по-рано непознатият студент всява смут в медицинската общност в Москва, след като лично създава изкуствено сърце и успешно го имплантира на куче. Кучето живее два часа след операцията и отваря нови хоризонти в трансплантацията на органи – наука, която през 1937 г. е почти неизследвана, но днес е жизненоважна част от света на медицината.

По-късните и по-дръзки експерименти на Демихов привличат вниманието на медицинската общност в САЩ, където трансплантацията на органи е табу за скептиците, вярващи, че имунната система на пациента неминуемо ще отхвърли всеки трансплантиран орган – затова всички експерименти в тази област са безсмислени.

Най-вероятно този общ скептицизъм е основната причина работата на американския професор по физиология и фармакология от Вашингтонския университет в Сейнт Луис – д-р Чарлз Гътри, който през 1908 г. прави експеримент, подобен на този на Демихов, да не бъде последвана от неговите американски колеги.

Всичко се променя, след като новината за успеха на Демихов стига до САЩ. През 1960-те американските лекари започват да пътуват до СССР, за да научат повече за иновативните техники, използвани от съветските хирурзи. Една от основните иновации, която по-късно е възприета в САЩ, Канада и Япония, е използването на телбод за компресиране на вени и артерии по време на операция, което сериозно съкращава времето на хирургичната намеса и по този начин силно увеличава шансовете за положителен резултат.

През 1962 г. в американската медицинска общност вече настъпва консенсус и лекарите там, видели как работи Демихов, започват да мислят, че може би в крайна сметка ще е възможно човешки органи да се трансплантират успешно, като бъдат избегнати отхвърлянията, причинени от имунната система на пациентите.

Кратък некролог

През 1965 г. Демихов присъства на медицинска конференция, където предлага да се създаде банка за човешки органи за нуждата на хирурзите. Футуристичното предложение, немислимо за времето си, предизвиква силен гняв сред съветските академици, които критикуват Демихов и искат лабораторията му да бъде закрита.

Нетърпимостта на колегите се отразява зле на здравето на лекаря, спомня си по-късно съпругата му. Въпреки че Демихов запазва позицията си начело на Републиканския център за човешка репродукция към руското здравно министерство, изследванията му в сферата на трансплантацията на органи замират, а международните вълни от слава утихват.

Ученият-иноватор умира в малък апартамент в покрайнините на Москва през 1998 г. на 82-годишна възраст. Истинската стойност на експериментите му, на които съветският медицински елит гледа с подозрение, са признати от руската държава едва в края на живота му – Демихов получава Орден за служба на родината през 1998 г. – годината, когато умира. Безбройните животи, спасени с трансплантация на органи, обаче са най-голямото признание за работата на легендарния съветски лекар.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"