Научно-издирвателните дейности започват през август в района на нос Юрлов, където на дълбочина 110 м почиват Herring (в превод от английски – херинга) и 83-членният ѝ екипаж. В експедицията участва спасителният кораб "Игор Белоусов", както и телеуправляемият издирвателно-спасителен апарат "Пантера Плюс" и необитаемият подводен робот-разузнавач Tiger. С тяхна помощ водолазите детайлно изследват потъналата подводница.
Тя лежи на дъното на практика в хоризонтално положение. За 73 години подводницата се е покрила с дебел слой отлагания. На снимката може да се различи командната кабина, палубното оръдие и други елементи от корпуса.
Herring е доста голяма за времето си – дължината ѝ е около 95 м. В много добро състояние е – по нея се виждат дупките от снарядите. Плавателният съд е почти неразрушен, като са се запазили дори рулят, задвижващите механизми и командната кабина, разказва изпълнителният директор на Центъра за подводни изследвания към Руското географско общество Сергей Фокин.
Ширината на подводницата от типа Gato е малко над 8 м. В нея има 24 торпеда. През май 1944 г. американската подводница, командвана от лейтенант Дейвид Забриски, подава сигнал за торпедиране в района на Курилските острови на два японски кораба – "Ишигаки" и "Хокуйо Мару". След това подводницата атакува и потапя още два търговски кораба – "Хибири Мару" и "Иваки Мару" в пристана между бреговете на Матуа и близкия малък остров Топорков. На път обратно, докато се опитва да излезе от теснината, подводницата, намираща се в надводно положение, не успява да маневрира и е обстреляна от японската брегова артилерия. След няколко попадения от снаряди тя на практика потъва моментално.
Остров Матуа се намира в централната част на Курилския архипелаг. Дълъг е 11 км, а ширината му е 6,5 км. Най-високата точка на него е вулканът Фуйо – 1485 м надморска височина. В навечерието на Втората световна война японците превръщат Матуа в могъща крепост с подземни укрепления. Тук има голямо летище, с което японската авиация може да контролира целия северозападен Тих океан. По онова време островът-крепост се брани от части на 42-а пехотна дивизия на японската армия и трета морска бригада, която капитулира пред съветските десантчици на 26 и 27 август 1945 година.