Днес това е само любопитна история, но през 1980-те години тя има целия потенциал да доведе до втора студена война. Шведският Кралски военноморски флот е изумен от ожесточеността и гъвкавостта на съветските подводници, вярвайки, че неуловимите подводни лодки обикалят военната база на шведското крайбрежие в продължение на поне десет години.
Очевидно СССР отрича всичко. Но всяка година, започвайки от 1982 г., шведските доклади съдържат информация за дейността на съветски подводници в техни води. Това е истински кошмар за скандинавския флот – заплахата от съветско нашествие изглежда по-реална от всички международни мирни споразумения. Аферата се случва след Студената война, което особено разгневява шведите. "Защо СССР открито се опитва да ни провокира?", мислят си те тогава.
Гневно писмо до Елцин
Година по-рано, през 1981 г., една съветска подводница от Балтийския флот наистина "паркира" близо до Стокхолм. Екипажът допуска грешка при определянето на местонахождението си, а подводницата е заклещена на скалите на шведските острови. Шведските спасители я изваждат от скалите и подводницата се връща в базата си, извинявайки се за инцидента. Но веднага след това Стокхолм параноично започва да търси съветски подводници в своите води, особено след като вече имат нещо конкретно, на което да основават страха си.
Global Look Press
Това са сигнали, записани от военните, така наречените "типични звуци", които се класират според степента на заплаха. Звукът е записан в шведската военна база и редовно се включва във всички годишни военни доклади до 1996 година. Военните споменават и малки мехурчета на повърхността на водата.
През 1982 г. за цял месец няколко военноморски лодки, подводници и хеликоптери се опитват да проследят "неидентифицирания морски обект", но без резултат. Търпението на шведите се изчерпва през 1994 година. Тогава шведският премиер Карл Билд изпраща на руския президент Борис Елцин протестна нота, в която го упреква за слабия му контрол върху флота.
Откритие, заслужаващо Антинобелова награда
През 1996 г. професор Магнус Уолбърг от Университета на Южна Дания е поканен да ръководи екип от биоакустични специалисти и да изучава мистериозните "типични звуци". През 2012 г. в TEDx Gothenberg Talk професорът обяснява как се разгръща тайната история.
Екипът е вкаран в "много тайна" стая под военната база Берген в Стокхолм. Това е първият път в историята на страната, когато цивилни чуват "типичния звук".
"Представях си нещо като свистящ звук или като звук от въртящи се витла. Но не представляваше нищо подобно! В действителност звучеше като някой, който пържи бекон, като пукащ и съскащ звук, който приличаше на малки въздушни мехурчета, изпуснати във водата. Въобще не беше звук, който очаквах да чуя от подводница", каза Уолбърг.
След срещата учените се връщат вкъщи и започват да се чудят защо само малките мехурчета винаги се появяват на повърхността на водата. Може би животно издава този звук? После отиват в магазина, купуват балтийска херинга (типична риба за тези води), спускат я във водата и започват да слушат "този красив концерт" – газовете, които рибата изпуска отзад. Това е звукът, който военните са поискали от тях да чуят. И когато херингата влиза в големи плитчини с дължина няколко километра и височина 10-20 см, техните "газове" наистина стават много наситени като звук за военните радари.
Лукас Шулце / Global Look Press
Всъщност флотът има стандарти за "газове", идващи от различни животни (китове, тюлени, моржове); работата е там, че никой не е очаквал херингата да може да произвежда такива звуци. С това откритие Уолбърг спечелва наградата за биология "Иг-Нобел" (известна още като Антинобелова награда), връчена за "постижения, които първо карат хората да се смеят, а чак после ги карат да се замислят". Междувременно шведите спират, поне толкова упорито, да следят руските подводници.