Професорът не излиза с часове от лабораторията, професорът не разговаря с колегите. Понякога забелязват как напуска тъмната лаборатория, претъпканата до тавана с прибори, а по пръстите му има засъхнала кръв. "Той е луд, обсебен е. Защо прави това?", шушукат за него по коридорите. След няколко дни раните се покриват с коричка, но едва зараснала, кожата отново е срязана . . .
"Просто експеримент с електричество, няма нищо опасно", успокоява професорът. Неговата лаборатория, която е известна в цялата страна, привлича погледите далеч по-силно от нейния стопанин. За него в Академията не казват почти нищо добро. Поредният експеримент на Василий Петров, демонстриран публично, завършва със скандал.
"Надявам се, че просветените и безпристрастни физици, ако не сега, то някога ще се съгласят да отдадат на моите трудове справедливостта, която заслужава важността на тези последни опити", пише Петров в мемоарите си.
Тази драма се разиграва в катедрата по физика на петербургската Медицинско-хирургическа академия в началото на XIX век. За професора, който си реже пръстите, си спомнят едва столетие по-късно. Оказва се, че е бил прав.
Жертва пръстите си
Роден през 1761 г. в семейство на проповедник, Василий Петров учи вкъщи под строгия надзор на църковното училище; влиза в Колегиум [университет], но не го завършва. След това учи в Учителската семинария, но също я изоставя, след като решава, че вече е готов да преподава.
Между другото по-нататък никой няма да се оплаква, че на Петров му липсва образование: пет години той успешно учи физика и математика в провинциалното неделно училище в Алтай и в края на века се премества в столицата Санкт Петербург. По-нататък го очакват 41 години блестящи научни открития в катедрата по физика в Академията, които, докато е жив, не са признати, а след смъртта му са забравени.
Истински обаче ценят учения за неговата лаборатория. Там, на шейни, от цялата страна, той докарва направено по поръчка оборудване и щедро го споделя с колегите си. Сам без почивка и с голяма страст той прави физични опити.
Все пак обаче в началото на XIX в. все още не съществуват точни електроизмервателни уреди и в името на науката се налага да се правят някои жертви. Петров жертва . . . собствените си пръсти. За да усеща дори и най-слабите импулси на тока при изследване на електротехническите явления, Петров използва собствените си пръсти, като предварително изрязва горния слой кожа от крайчетата им. Така през 1802 г. той става първият човек в света, открил явлението на волтовата (електрическата) дъга, благодарение на което става възможно да се разтопяват и заваряват метали в топилните пещи и в електрометалургията. Изглежда вече е настъпил моментът ученият да получи поне признание в цяла Русия.
Парият на академията
Ермитажа
Само че това откритие, както и другите, не му носят нищо. Сред академиците Петров има репутация едва ли не на враг на народа, защото много обича открито да критикува нередностите. Най-много неприятности си навлича от президента на Академията - известния реакционер граф Сергей Уваров. Така неговите значими открития се пренебрегват дори от колегите му.
Нещо повече, титлата "първооткривател" на волтовата дъга след няколко години е дадена на британския му колега Хъмфри Дейви, който представя явлението на колегите си от Лондонското кралство общество и, за разлика от Петров, предизвиква световен възторг.
Според някои данни след уволнението през 1833 г. Петров получава фантастична годишна пенсия от 5000 руб. [това са $43 400 по цени от 2017 г.]. Най-вероятно обаче това не е истина, защото след смъртта на учения дори неговите дъщери са лишени от пенсията "за заслуги" на баща им. Не е запазен нито един портрет на Петров, гробът му се е изгубил на едно от петербургските гробища, а "реабилитацията" на името и трудовете на физика става едва в началото на XX век.