Руската и Османската империя воюват за стратегическите си интереси на Балканите и Кавказ в продължение на векове. Двете разпадащи се империи вече са се сблъсквали през 1856 и 1877 г. заради дългогодишния проблем на Русия с липсата на достъп на Черноморския ѝ флот до Средиземно море.
Това напрежение достига връхна точка през 1914 г., влошено от руската подкрепа за славянските националистични движения в райони с османски интерес като Сърбия.
Русия вече е въвлечена в конфликт срещу Германия и Австро-Унгария, а император Николай II е окуражен от френските и британските си съюзници да се опита да анексира Константинопол, за да може Антантата да укрепи позициите си в Средиземно море.
Въпреки че кампанията на Русия през Първата световна война като цяло е огромен провал, едни от най-големите победи на армията са именно срещу турците. През 1916 г. руската армия вече е достигнала гр. Ерзинджан, навлизайки дълбоко в територията на съвременна Турция.
Конфликтът е прекратен с Брест-Литовския мирен договор и излизането на Русия от Първата световна война. Регионалните врагове на Османската империя в лицето на Армения и Азербайджан обаче в крайна сметка решават да се присъединят към СССР, за да се защитят от бъдещи турски нахлувания.