Най-издирваните в руската империя: известният крадец и престъпен бос Ванка Каин

Една сутрин през 1731 г. преуспяващият московски търговец Пьотр Филатиев, установява, че имението му е ограбено. Липсва 18-годишният крепостен Иван Осипов, който е работил за него пет години.

Скоро на оградата е намерено грубичко писмо от Осипов: "Нека дяволът да работи за теб, аз няма". Това обобщава философията на Осипов: той предпочита да краде. И е добър в това.

Роден през в 1718 г. в малко селско семейство, Осипов заминава за Москва, за да служи на Филатиев, когато е на 13 години. Обикновено такава съдба се е възприемала като благословия, както отбелязва историкът Евгений Акелиев в книгата си за Москва през XVIII век.

Аполинари Васнецов / Уикипедия

Крепостните селяни по онова време са роби и нямат никакви права, но работещите за заможния московски елит по правило не страдат от глад и студ като събратята си във фабриките или по селата. Само че за Осипов това е недостатъчно. Той иска пълна свобода, да поема рискове и да води охолен живот.

Първи стъпки в московския престъпен свят

Осипов бързо се сприятелява с московските крадци, с които замисля план как да претършуват и ограбят имението на Филатиев. Няколко дни, след като те напускат местопрестъплението, крепостни на Филатиев залавят Осипов и го оковават във вериги, но младият крадец успява да избяга.

Разбрал, че в кладенеца на Филатиев има тяло на мъртъв войник (така и не става ясно кой е убил войника, но подозрението пада върху търговеца), Осипов се провиква "Слово и дело!" (Дума и дело). През XVIII в. това е предизвикателство, което държавата не може да пренебрегне. След като властите намират тялото, Филатиев е арестуван, а Осипов – пуснат на свобода.

Нови трупове всеки ден

Осипов, който вече използва прякора "Ванка Каин", препращащ към името на библейския братоубиец, прави върховна кариера на престъпник през 1730-те години. Той бързо става важна фигура в подземния свят на Москва и оглавява жестока банда от близо 300 мъже.

Историкът Евгений Анисимов предполага, че Каин е бил пристрастен към адреналина. "Как иначе бихте могли да обясните някои от авантюрите му, особено когато няма мотив за печалба?"

Тези авантюри често са жестоки шеги. Например, веднъж Каин, както се твърди, оставил слуга на търговец по панталони в средата на снежно поле извън Москва, или пък, друг път той намазал със смола жертвата си.

В началото на XVIII в. Москва е "рай" за престъпниците – всеки ден са намирани нови трупове по улиците на града и никакви огради не могат да спрат крадците. Каин и неговата банда виреят успешно десетилетие, но времената се променят през 1740-те години, когато на властите им писва от хаоса и започват репресии. С добра интуиция, за да усети, че ветровете на съдбата се променят, Каин изведнъж сменя лагера.

Двоен живот

На 28 декември 1741 г. Каин отива в московската полиция и пише признание. Посланието му е ясно: да, аз съм крадец, но се разкайвам за греховете си и искам да служа на държавата, като давам информация за други престъпници и помагам те да бъдат издирени и наказани.

Портрет на Ванка Каин.

Уикипедия

Властите повярвали на Каин и той става полицейски информатор. Отначало това изглеждало голям успех за правосъдието: полицията задържа десетки крадци всеки ден благодарение на информацията на Каин. Той се превръща в незаменим и започва изключителна детективска кариера, посвещавайки цялата си енергия да лови бивши приятели и другари.

Всъщност обаче Каин тайно остава престъпник, но сега той си служи със силата на държавата. Каин помага главно да бъдат арестувани дребни гангстери или личните му врагове, позволявайки на големите риби да избягат. Освен това той изнудва срещу пари други престъпници или граждани, които спазват закона, като ги заплашва със възможността да отидат в затвора, ако не му плащат за неговата защита.

Падението

Седем години империята на Каин на предателство, лъжа и подкупи просъществува успешно. Той притежава красива къща в центъра на Москва, има десетки магазини и води живот на изключително богат човек. Дворяни и търговци са щастливи той да им гостува; той дарява пари за благотворителност и сякаш щял да се наслаждава завинаги на този прекрасен живот.

Само че към 1749 г. жалбите от Каин стигат до ушите на императрица Елизабет в Санкт Петербург. Обезпокоена от ситуацията в Москва, тя изпраща там своя съветник, генерал Алексей Татишчев да разследва.

Татишчев, известен като неподкупен и независим от московския елит, се прицелва в Каин и бързо става очевидно, че прословутият полицейски информатор в действителност си е останал престъпник.

Каин е арестуван и измъчван. След като признава злоупотреба с власт, корупция и подкупи, императорски съд го осъжда на смърт. В последния момент обаче неговата присъда е заменена с каторга в Сибир. От този момент нататък всичките следи за края на Каин и неговата невероятна престъпна кариера се превръщат в легенда.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.