Игра на котка и мишка
По време на Студената война конфронтации между съветските и американските подводници се разиграват и в седемте морета. Съветските ядрени подводници са преследвани от подводници-ловци на САЩ, точно както и съветските подводници преследват американските.
Както казва Игор Курдин, бивш капитан на ядрените подводници К-241, К-84 и К-40, пред Russia Beyond (RB), основната задача на ядрена подводница на бойното поле е да избяга на преследвачите си, тъй като жизненоважна стратегическа маневра няма да може да се извърши, ако по петите си тя има вражеска подводница.
Спечелването на тази игра на котка и мишка е усложнено от факта, че всяка подводница има "мъртва зона" или "преграда" – зона зад плавателния съд, която сонарът не може да "чуе" поради шума на механизмите и витлата. Американски ловци се крият в тази зона и незабелязано преследват съветските стратегически подводници.
Има специална тактическа маневра за откриване на такива подводници, наречена "Потвърждаване на липсата на проследяване", казва Курдин. Все пак американците са си измислили свое име за нея – "Лудият Иван".
Същността на маневрата се състои в това, че подводницата извършва остри и чести смени на курса в подводна позиция, включително 90 и дори 180-градусови завои, за да открие обекти в "мъртвата зона", използвайки сонар.
Как се ражда "Лудият Иван"
Фразата се появява за първи път след инцидент със съветската атомна подводница К-108 и подводницата Sturgeon USS Tautog (SSN-639) на 20 юни 1970 г. в Охотско море, недалеч от Камчатка.
Американската подводница следва съветската К-108 на възможно най-близко разстояние, без да бъде открита от руснаците. Изведнъж К-108 започва серия от резки завои и изчезва от сонарния екран на SSN-639.
И. Гричер / RIA Novosti
Американците не могат да открият местоположението ѝ, докато SSN-639 неочаквано не блъска корема на съветската подводница с палубата си. За щастие няма жертви, нито големи щети, а подводниците се връщат в пристанищата си.
Американският флот е шокиран и отначало не знае как да реагира на такава опасна и непредсказуема маневра. След инцидента на американските моряци е наредено да спазват по-голяма дистанция от съветските подводници по време на проследяването.
Единственият начин да се противопоставят на маневрата "Лудия Иван" е да спрат двигателите и да работят в режим на пълна тишина, за да не ги чуват.
Подводницата обаче се движи напред по инерция, а сблъсъкът през 1970 г. не е единствен случай. За щастие такива сблъсъци никога не са приключвали с големи катастрофи.
Кога "Лудият Иван" е опасен
Все пак има един случай, в който маневрата завършва с потъване на съветска подводница. Но, трябва да се отбележи, без участието на американски сили.
През септември 1986 г. атомната подводница К-219 се отправя към Атлантическия океан. Малък теч в шестия силоз бива пренебрегнат, но скоро се превръща в основен проблем. Моряците трябва да изпомпват водата два пъти на ден.
Тогава "Лудият Иван" служи като катализатор за последвалата катастрофа.
Сложната маневра довежда до пълно снижаване на налягането на ракетните силози, които след това се пълнят с вода. Експлозията на конвенционална бойна глава изхвърля ядрена ракета Р-27 в океана.
Екипажът изважда подводницата на повърхността и всички животи, освен един, са спасени от съветски граждански кораби. Що се отнася до К-219, тя потъва в Саргасово море на дълбочина от почти 6 км, където се намира и до днес.