Московски музей на Кремъл
Ако болшевишкото въстание в Петроград на 25 октомври е относително бързо и безкръвно, то същото не може да се каже за събитията, разиграли се в Москва. Битката там продължава няколко дни и причинява смъртта на стотици. Събитията в сегашната столица понякога се определят като началото на гражданската война в Русия. Кремъл, сърцето на стария град, става свидетел на най-лошото от конфликта.
Московски музей на Кремъл
Когато новината за въстанието в Петроград (сега Санкт Петербург) и свалянето на временното правителство стига до Москва, на болшевишките части е наредено да превземат Кремъл. Революционните полкове окупират крепостта на 26 октомври. Те срещат слаба съпротива.
Московски музей на Кремъл
Междувременно противниците на болшевиките започват да се събират в града. Бойната сила, на която те ще разчитат най-вече, са армейски кадети и школници от военни училища. Кадетите нахлуват в Кремъл, възползвайки се от факта, че войниците на революционните сили имат лоша комуникация с техните началници. На тях им е казано, че силите, които са лоялни на временното правителство, са победили болшевиките и са превзели целия град.
Московски музей на Кремъл
Войниците на революционните сили предават оръжията си. Много от тях (според оценките между 30 и 5 хил.) са разстреляни от кадетите, а останалите са арестувани. От 28 октомври антиболшевишките бойци контролират Кремъл. Болшевиките обаче не се предават и на следващия ден градът става свидетел на ожесточени сблъсъци – Москва е бомбардирана с артилерийски снаряди.
Московски музей на Кремъл
Силите, верни на временното правителство, се надяват на подкрепления – в Москва революционните войски силно ги превъзхождат по численост. Те обаче получават малко помощ, а опитите на сваления премиер Александър Керенски да се върне в Петроград се провалят.
Московски музей на Кремъл
Обстрелът на Кремъл – особено интензивен на 2 ноември – продължава няколко дни. Болшевиките се съгласяват да освободят враговете си, ако те се предадат. Революционерите спазват дадената дума, а кадетите и техните сподвижници напускат Кремъл благополучно.
Московски музей на Кремъл
Няколко църкви и манастири в московския Кремъл са сериозно повредени. Засегнати са и кулите и стените на Кремъл.
Московски музей на Кремъл
Когато неотдавна назначеният болшевишки министър на образованието Анатолий Луначарски научава за щетите, нанесени на московския център, където се вземат важни решения, той подава оставка. При все това, след намесата на Ленин той променя решението си.
Московски музей на Кремъл
По време на тези кървави събития руската православна църква излиза с апел, призовавайки и двете страни да прекратят кръвопролитието. След сблъсъците църквата заявява: "Руски оръдия обстрелваха най-великото свято място на Русия: московския Кремъл". Църквата прави преглед на щетите, причинени на Кремъл, и ги обобщава в специален доклад.
Московски музей на Кремъл