Паметникът "Работник и колхозничка" е издигнат като символ на вечния съюз на работническата класа и селяните в СССР.
Сергей Фомине/Global Look PressМускулест мъж с гащеризон и... ами, мускулеста жена в лятна рокля, със сърп и чук в ръцете. Паметникът "Работник и колхозничка" е издигнат като символ на вечния съюз на работническата класа и селяните в СССР.
И, също като истинските работници и селяни в СССР, тази двойка от неръждаема стомана е минала през доста изпитания:
Статуята е дело на Вера Мухина – майсторът на социалистическия реализъм в скулптурата, за Световното изложение в Париж през 1937 година. Тогава съветите за първи път са поканени на подобно правителство, така че правителството (и по-точно Йосиф Сталин) искат да се представят запомнящо се.
Докато работят по съветския павилион, където "Работник и колхозничка" трябва да бъде разположена по план, Мухина и архитектът Борис Йофан са вдъхновени от скулптурата на Хармодий и Аристогейтон – гръцката двойка, убила персийски тиранин и донесла демокрацията в Атина.
Авторите на "Работник и колхозничка" се вдъхновяват от скулптурата на Хармодий и Аристогейтон – гръцката двойка, убила персийски тиранин и донесла демокрацията в Атина.
WikipediaНа свой ред "Работник и колхозница" трябва да представлява социалистическата държава, която тържествува над цялата планета. Както по-късно пише Йофан, самият архитектурен ансамбъл трябвало да е главният елемент в съветската изложба. Така и става.
Почти анекдот се случва, докато Мухина работи по статуята. Враждебно настроен инженер пише на Сталин, в опит да я опозори, че тя тайно е изобразила лицето на Леон Троцки някъде в гънките на роклята на Колхозничката. Колкото и абсурдно да звучи, по онова време това е сериозно твърдение. През 1937 г. Голямата чистка на Сталин е в разгара си, така че Мухина може да загази сериозно, ако твърденията се окажат истина. Но не е така. Държавните лица инспектират статуята подробно и не откриват и следа от смъртния враг на Сталин. Всичко се оказва наред.
Посетители се разхождат между големите статуи в съветския павилион на Париж, Франция, 1937 г.
Getty ImagesПо време на Световното изложение в Париж основното съперничество е между двамата бивши врагове във Втората световна война: СССР и Нацитска Германия. Двата монументални павилиона на авторитарните държави са разположени точно един срещу друг на главния пешеходен булевард на "Трокадеро".
Германският павилион, проектиран от прословутия нацистки архитект Алберт Шпеер, прилича на гигантско III (Третия райх), короновано от орел и свастика. Символите на съветския социализъм и германския нацизъм стоят един срещу друг – буквално – капка френски хумор от администрацията на Световното изложение.
Някои критици възхваляват монументалния шедьовър на Мухина и Йофан, но други са настроени скептично, като го наричат "безличен модернизъм". Въпреки това и съветският, и руският павилион печелят гран при на Изложението – равен резултат.
Изглед към "Работник и колхозничка", 1959 г.
Валентин Соболев и Василий Егоров/TASSСлед края на изложението, "Работник и колхозничка" си отива у дома. Но там я очаква проблем: след като я отделят от гигантския ѝ пиедестал във Франция, руските власти трябва да намерят място за 24,5-метровата статуя.
Първо обмислят да я издигнат във ВЕЦ "Рибинск" на р. Волга, след това се оглеждат в Лястовичите хълмове в Москва, където да се вижда на практика от целия град. Тези идеи обаче не се осъществяват.
През 1939 г., при откриването на ВДНХ (Изложение на постиженията на националната икономика) в руската столица, статуята е поставена пред главния вход на сравнително малък пиедестал, който е три пъти по-нисък от този в Париж. Мухина е вбесена от това решение, като определя пиедестала като "пън" и твърди, че красотата на творението се губи на това ниско ниво.
Скулптурата "Работник и колхозничка" става официална емблема на филмовото студио "Мосфилм" през 1947 година.
Алексей Филипов/TASSВъпреки че това не успокоява Мухина особено, скулптурата я става официална емблема на филмовото студио "Мосфилм" през 1947 година. Оттогава всеки съветски филм, създаван от това студио, започва с лого на мъж и жена със сърп и чук в ръце.
През 2003 г. скулптурата е свалена, докато тече ремонт, и едва през 2010 г. тя е представена отново – най-накрая с по-висок пиедестал (34,5 м – с 10 м по-висок от предишния). Така общата ѝ височина става 58 м и тя става петата по височина статуя в Русия. Сега всеки може да се порадва на красотата на тази стоманена двойка.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си