Адмирал Колчак: истински руски патриот или британски разузнавач?

"Едва сега... паметта на върховния владетел на Русия – адмирал Александър Василиевич Колчак, оживява... Истинският Колчак е разкрит: забележителен човек, любознателен учен, храбър офицер, военен от най-висок клас" – така е описан адмирал Колчак в предговора към сборник от негови трудове, публикуван неотдавна.

Лауреатът на Нобеловата награда за литература Иван Бунин изразява застъпническо мнение за Колчак още през 1921 г.: "Ще дойде време, когато името на Колчак ще бъде изписано със злато в руските хроники за вечна памет и слава". Изглежда, че за мнозина в Русия това време е дошло. Руският сенатор Елена Мизулина нарече Колчак герой; има и опити да се постави паметна плоча на сградата, където той е живял. Преди известно време блокбъстърът "Адмирал" изобрази Колчак като последната благородническа надежда на Империята.

Отхвърлената реабилитация

Адмирал Александър Колчак.

Getty Images

Потресаващото в тази положителна картина е решението, взето от руски съд и Военната прокуратура Колчак да не бъде реабилитиран. По руските закони той остава престъпник – за какъвто е обявен през 1920 г., когато е заловен от сибирските революционери, които го намират за виновен – без официален процес – за убийството на хиляди работници и селяни, вдигнали се на бунт срещу властта.

В документите, подадени във Военната прокуратура, има препратка към подкрепата, оказана на Колчак от Съюзническите сили – включително Великобритания, Франция, Япония и САЩ, намесили се на страната на Белите по време на гражданската война след Болшевишката революция през 1917 година.

Политически връзки във Великобритания и САЩ

В съветските времена Колчак обикновено е описван като кукла на конци, управлявана от чуждите сили. Тази оценка вероятно е твърде крайна, но тесните връзки на Колчак с Великобритания и САЩ са добре документирани. Редица историци с безупречна репутация посочват контактите на Колчак с чужди интереси. Както отбелязва историкът Олег Будницки, фактът, че Колчак става лидер на антиболшевишкото движение в Сибир, не е случаен. "Няма никакво съмнение, че огромна роля изиграва фактът, че той е известен, сравнително известен, на политическите фигури във Великобритания и САЩ".

Колчак, който поради революционните размирици е принуден да се оттегли от поста командир на Черноморския флот през лятото на 1917 г., скоро напуска Русия. Няколко месеца преди болшевишкото въстание той пътува до Великобритания, а след това и до САЩ. Официалната цел на пътуването до Америка е да изнася лекции по залагане на мини, но там той е приет от главата на Държавния департамент, както и от самия президент Удроу Уилсън.

На път към Месопотамия

Колчак по-късно получава официална позиция от британците, след като моли властите в Лондон да му позволят да продължи да се бори с Германия в редиците на британската армия в момент, когато болшевишките лидери се опитват да сключат отделен мир с Берлин. Британците приемат услугите на Колчак и той е пратен на Месопотамския фронт. Докато пътува натам обаче той получава заповед от разузнаването на Императорския генщаб. Адмиралът е посъветван да замине за руския Далечен изток. Британците, както обяснява Колчак по-късно, искат да го използват за създаването на антиболшевишка сила там.

"Полетът на Бялата армия на адмирал Колчак от Сибир", 1927 г.

Fai/Legion Media

През есента на 1918 г. Колчак пристига в Омск – голям град в Западен Сибир, като военен министър в сибирското антиболшевишко либерално правителство. Само две седмици, след като приема поста, настъпва преврат. Колчак става диктатор и е обявен за върховен владетел на Русия.

Френските офицери в Омск по онова време твърдят, че превратът е подкрепен от британските военни, както пише историкът Владимир Хандорин в книгата си "Адмирал Колчак: истини и митове". Най-малкото, те са информирани за заговора. След като вече е върховен владетел, Колчак поддържа тесни отношения с британската военна мисия. Нейният ръководител Алфред Нокс казва: "Без съмнение той (Колчак) е най-добрата руска кандидатура за нашите цели в Далечния изток".

Масирана външна подкрепа

Колчак се радва на директна чуждестранна военна подкрепа. В Сибир и Далечния изток има военни дивизии от Франция, Великобритания, Чехословакия, САЩ и Япония. Силите на Колчак се снабдяват от чужбина. Степента, в която Колчак е зависим от съюзниците си, става ясна от отговора му на въпрос от близкия му съратник – генерал Константин Сахаров, който го пита защо не иска да възстанови монархията в Русия. Върховният владетел отговаря: "Какво ще кажат нашите чужденци, съюзниците?".

В началото чуждестранната помощ помага на Колчак и през пролетта на 1919 г. армиите му превземат Урал, приближават се към р. Волга и започват да застрашават Москва. Болшевиките обаче мобилизират силите си и побеждават войските на адмирала. Колчак е предаден от френски генерал и чехите на враговете му – революционерите – в гр. Иркутск. След кратко разследване на дейностите му той е екзекутиран без процес. В годината, в която отбелязваме 100-годишнината от революцията, фигурата му продължава да поляризира руското общество, а дебатите около неговите зависимости все още са в пълен ход.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.