Съветските "Як"-ове са равни по скорост с немските изтребители. Въпреки това първите битки в небето над Сталинград показват, че е рано за празнуване. Последните модели Messerschmitts в много отношения възстановяват ситуацията от 1941 година.
Техническото изоставане може да бъде компенсирано с количествен превес. По оценка на съветските специалисти на всеки немски самолет трябвало да бъдат предвидени по два съветски. За целта започва рязка активизация в производството на изтребители, включително за сметка на другите видове военни самолети – щурмоваци и бомбардировачи.
РИА "Новости"
Същевременно продължава работата по подобряването на стоящите на въоръжение образци. Проблемът обаче е напълно решен едва с въвеждането на нови самолети – чак на третата година от войната. Изтребителите Як-3 и Ла-7 не само не отстъпват на немските машини, но дори ги превъзхождат. Процесът на обновление обаче е труден, още повече, че грешките в дизайна все още са налични, което води до големи аварии. Въпреки това на базата на проби и грешки качественото изоставане на Червената армия пред Луфтвафе е наваксано.
От количество – към качество
ТАСС
Чрез численото превъзходство, както може да се очаква, не се постиха победа във въздушния бой. По-модерните изтребители, маневрени и лесно измъкващи се от преследване, могат без усилия да унищожават по няколко вражески машини в битка. Това обяснява защо съветската авиация претърпява поражение, въпреки голямото си количествено превъзходство. Съветското командване бързо осъзнава реалността и очертава изхода от застоя. Управлението на авиацията е реорганизирано: самолетите са сведени до отделни въздушни армии, които се ръководят от сухопътните войски и фронтове със съответстващото им подчинение.
Военновъздушните сили започват тясно взаимодействие с наземните части относно решаването на общите задачи. Едновременно с това се развиват радиокомуникациите между ескадрилите и отделните самолети. По-рано пилотите трябвало да се договарят предварително на земята за бойното взаимодействие. Във въздуха почти винаги трябвало да се импровизира, което разбивало цялата бойна тактика. Германските пилоти се ориентират бързо и поддържат радиовръзка помежду си. Между 1942-1943 г. съветските летци започват да действат по същия начин и резултатът бързо е налице. Загубите за Луфтвафе през лятото и есента на 1942 г. надхвърлят 7000 машини – над 70% от общите загубени през периода.
Небесно завладяване
РИА "Новости"
Боевете от 1942-1943 г. в небето на Поволжието и Курск преминават с променливи успехи за съветските ВВС. Процесът по отработване на техниките на въздушния бой е тежък, както и отстраняването на грешките при комуникацията между ескадрилите. Голяма помощ оказват конструкторите: през 1943 г. те започват да снабдяват самолетите с нови радиостанции, които работят и като радари. Самолетостроенето достига максимални показатели на производството: броят създадени машини е три пъти по-висок от загубените. През 1944 г. преимуществото на съветската изтребителна авиация става огромно. В резултат на това германците са принудени да вземат отчаяни мерки: сериозно съкращават летателния състав на бомбардировачите си за сметка на подсилени изтребителни ескадрили.
Сериозна помощ съветската авиация получава от западните съюзници. Доставките на американски и английски изтребители съставят 13% от общото количество такива машини в СССР. Сред тях са знаменитите "Аерокобри" и "Кингкобри". Именно на "Аерокобра" лети знаменитият съветски ас Александър Покришкин, който сваля 65 нацистки самолета. Постоянната работа и съюзническата помощ дават резултат: в края на 1944 г. ВВС на Червената армия получават въздушно господство. Поставени са основите на едни от най-модерните военновъздушни сили в света.