Елисавета е най-малката дъщеря на Петър Велики, така че според правилата, преди да се възкачи на трона, тя трябва да изчака да мине редът на внука на баща ѝ – Петър II – и на най-голямата ѝ сестра Анна.
Петър II умира само две години, след като поема властта, а когато след това Анна отказва да седне на трона, Елисавета може би си мисли, че редът ѝ е дошъл. Но Тайният върховен съвет обявява, че тя е незаконно дете, следователно няма право да наследи престола. Царица става племенницата на Петър Велики Анна Йоановна.
Елисавета е изолирана от политическия живот. Когато обаче Анна Йоановна умира, двумесечният ѝ праплеменник поема управлението. Това обаче е прието остро от много хора, тъй като на практика родителите на бебето (бащата е германец!) имат решаващата дума в политическите въпроси на страната. Руснаците благородници не са особено доволни.
Изглежда Елисавета е единственото спасение: първо, тя е рускиня, и второ, тя е дъщеря на великия лидер – освен това обещава да продължи по стъпките му. Елисавета, с помощта на гвардейци от Преображенския полк, влиза в Зимния дворец и се самопровъзгласява за императрица. Това е може би най-безкръвния преврат в руската история.