5 съветски супергерои във Втората световна, всявали страх и ужас у нацистите

В. Шеглов/Global Look Press
Много хора твърдят, че победата на СССР над нацистка Германия се дължи по-малко на генералите и повече на куража на обикновените войници. Ще ви разкажем историите на петима необикновени герои, чиито подвизи надхвърлят човешките възможности: да спреш танк с брадва, да използваш шамански похвати в битка със снайпери и с лекота да пребориш цял германски танков батальон! Запознайте се със съветските супергерои!

Зиновий Колобанов: подвигът, на който никой не вярва

Когато започва Втората световна война, Зиновий Колобанов вече има сериозен военен опит. Например, бил се е във Финландската война през 1939-1940 г., през която успява да се измъкне от горящ танк цели три пъти.

През 1941 г. Колобанов командва танкова дивизия, докато германците напредват към Ленинград (днешен Санкт Петербург). Близо до с. Восковици дивизията на Колобанов получава заповед да пази пътя, който води до гр. Красногвардейск (днешен Гачина, на 26 мили от Ленинград). Само с 5 танка КВ-1 Колобанов мести дивизията си на важни кръстовища, където заповядва на танковете да блокират двата пътя до Красногвардейск. В същото време стратегически паркира своя танк на 300 м и го маскира, така че той става почти незабележим.

Германските танкове напредват, а войниците им са прекалено самоуверени – някои дори стоят в кабините с отворени капандури. Те не забелязват маскирания танк на Колобанов. Най-добрият стрелец на Колобанов – Андрей Усов, унищожава първия и последния от 22-те танка във вражеската колона, като на практика ги блокира на тесен път, заобиколен от блато. Останалите машини се нареждат пред танка на Колобанов като на стрелбище.

В суматохата някои от амунициите на вражеските танкове избухват, а други затъват в блатото и на практика са обездвижени. Въпреки това те продължават да стрелят ожесточено. За щастие КВ-1 се оказват почти неуязвими за германските оръдия. След битката на кабината на танка на Колобанов има над 100 следи от изстрели, но никой от тях не е успял да пробие бронята. Колобанов унищожава 22 вражески танка, а цялата му дивизия елиминира общо 48 машини, като така спира германските сили.

Малко след най-известната му битка Зиновий Колобанов е тежко ранен и се възстановява едва през 1945 година. Живее в Минск до смъртта си през 1994 година. Победата на Колобанов се смята за толкова невероятна и дръзка, че много хора не вярват, че тя наистина се е случила. Когато през 1970-те белоруската телевизия иска да направи история за подвига на Колобанов, шефовете не одобряват идеята, тъй като смятат, че тя е абсурдна.

Семьон Номоконов: снайперистът-шаман

Семьон Номоконов е коренен сибирянин и е от народа на евенките. Ловец е от дете и поради изключително силното си зрение го наричат "ястребовото око". Започва службата си армията като медик. Веднъж, докато носи ранен войник от бойното поле, забелязва, че в него се е прицелил германски снайперист. Грабва оръжие, захвърлено наблизо, и го разстрелва, без дори да се цели. Така започва снайперистката кариера на Номоконов.

Общо Номоконов е раняван осем пъти. Убива 368 вражески войници, включително един майор-генерал. За подвизите му се носят легенди. Говори се, че германците го наричат "шамана от Тайгата". Често по време на мисия той използва огледала, за да разсейва врага с отблясъци. В "арсенала" му има и каски, наденати на колове, с които лъже врага, че на бойното поле има истински войници. Никой не може да се прикрива по-добре от Номоконов.

Следи бройката на убитите вражески войници с черти, издълбани на лулата си, и често ползва обикновена пушка без оптика. "Човек би си помислил, че стрелецът използва някаква нечиста сила", пише журналист за Номоконов.

Иван Середа: не се бъзикайте с готвача

През юни 1941 г. Иван Середа е едва на 22 години. Като много украинци той обича да си похапва и готви много добре – завършил е кулинарна школа преди началото на войната. Середа няма търпение да се впусне в боя, но готвачите, способни да осигуряват здравословно препитание на войските, се броят на пръсти. Затова го оставят да работи в полевата кухня.

Един ден, когато полкът му е на фронта край Даугавпилс в Латвия, два вражески танка се появяват в тила на съветските позиции, близо до полевата кухня на Середа. Той действа бързо и се крие в гората, заедно с конете на полка. Единствените оръжия, с които разполага, са брадва и стара пушка. Един от танковете напредва решително, а другият спира до кухнята.

Германците започват да излизат от танковете, за да оберат запасите от кухнята с надежда да намерят там и нещо топло за хапване. Изведнъж обаче Иван излиза бегом от скривалището си с брадва и принуждава германците да се оттеглят в колата си. Картечницата започва да стреля, но Иван вече е върху танка и успява да огъне цевта на оръдието с брадвата си. След това започва да командва останалите войници (които не са там, но германците нямат идея за това) да атакуват танка с гранати. През цялото време бие по бронята на танка със секирата си.

Когато ужасените врагове се опитват да избягат, Иван ги държи на мушка, докато останалите войници от полка му се върнат. По-късно Середа получава най-престижните медали на родината си – Герои на СССР и Орден на Ленин, за мъжеството, което проявява в битка.

Дмитрий Овчаренко: как един нацист си губи главата

Дмитрий Овчаренко е обикновено селско момче и не е много добър ученик – завършил е само пети клас. За сметка на това се отличава с внушителна физическа сила, така че е въвлечен още в първите дни на войната. Когато Овчаренко е ранен, го пращат да служи в логистичен полк, където отговаря за снабдяването на войските с храна и боеприпаси.

На 13 юли 1941 г., докато кара продукти, Овчаренко е пресрещнат от германски отряд от 50 войници и трима офицери. Те го вземат на мушка и му отнемат пушката. Разпитват го близо до колата му, натоварена със сено, храна и боеприпаси. За миг обаче Овчаренко грабва брадва, скрита под сеното, и обезглавява офицера, който го разпитва. През следващите няколко секунди, докато ужасените германци стоят в ступор, той хвърля три гранати и убива над 20 души. Останалите успяват да избягат. Овчаренко убива още един офицер, като го обезглавява със същата тази брадва. За да докаже невероятния си подвиг, той взема документите на германските войници.

Скоро след това Дмитрий получава медала Герой на СССР и го пращат да се бие като картечар. За жалост не доживява финалната победа срещу нацистите – убит е в Унгария в началото на 1945 година.

Людмила Павличенко: снайперистката, вдъхновила Уди Гътри

Людмила Павличенко се смята за един от най-успешните снайперисти в историята и най-добрата жена в техните редици. Американските журналисти я наричат "Лейди смърт", но в СССР името ѝ се свързва не със смърт, а със заслужено отмъщение.

Като млада Павличенко учи история. Когато започва войната, тя вече е завършила дипломната си работа, но се записва като доброволка в армията. Докато е в университета, тя посещава курсове за стрелба със снайпер. В първите години на войната среща снайперист на име Леонид и двамата решават да сключат брак. Леонид обаче скоро е ранен смъртоносно. На Павличенко ѝ се налага да изнесе мъртвото тяло на жениха си от бойното поле.

През юни 1942 г. Павличенко вече е убила 309 вражески войници. Един от най-дългите ѝ снайперистки дуели е срещу германец, който вече е свалил двама руски снайперисти. В продължение на цял един ден тихият дуел продължава, като и Павличенко, и германският ѝ опонент, се снишават и чакат другият да се покаже.

След 24 часа и двамата са изтощени и се намират. Павличенко обаче е по-бърза. В тетрадката на германския снайперист тя намира записки, според които той е убил над 400 войници на СССР и Съюзническите сили.

През юни 1942 г. Павличенко е ранена. След като се възстановява, я изпращат в САЩ с пропагандна цел, където тя се среща с президента Рузвелт и прави кратка обиколка на страната и Канада.

"Господа, аз съм само на 25 години, а вече съм убила 309 фашистки подтисници. Не мислите ли, господа, че от твърде дълго време се криете зад гърба ми?", казва тя в прочутата си реч в Чикаго. Павличенко толкова силно впечатлява американците, че дори фолк легендата Уди Гътри пише песен за известната "Мис Павличенко" със заразния рефрен: "Триста нацисти, свалени от твоето оръжие". 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"