"Беше като гръм от ясно небе. Имаше струпани облаци, но все пак бе внезапно и неочаквано. Първото усещане бе сякаш Земята се е отворила и е погълнала всичко, все едно бяхме във вакум. Целта, за която си работил в продължение на няколко години, изчезва... Не беше ясно какво следва". Така Владимир Салников – плувец и четирикратен олимпийски шампион, наричан "Звярът на вълните", описва емоциите си, когато чува новината, че Москва ще бойкотира игрите в Лос Анджелис.
"Няма да паднем до нивото на президента Картър"
Твърденията на Салников са в очевидно противоречие с мнението, че съветските власти планирали предварително да бойкотират Олимпиадата в САЩ в отговор на американския бойкот на Игрите в Москва през 1980 година. Тогава президентът Джими Картър поставя ултиматум на съветите, като иска те да изтеглят войските си от Афганистан до месец. По онова време Вашингтон не харесва идеята на афганистанска земя да има чуждестранни войници. Кремъл очаквано игнорира искането и американските спортисти, към които се присъединяват техни колеги от над 60 страни, си остават вкъщи през лятото на 1980 година.
Вячеслав Ундасин / TASS
Съветските лидери публично изразяват положително отношение към участието на техните спортисти в Игрите в Лос Анджелис. През декември 1982 г. високопоставеният съветски политик Гейдар Алиев казва на тогавашния шеф на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч: "Подготвяме се за Игрите в Лос Анджелис. Чуваме, че се говори за евентуален конфликт от наша страна. Няма да паднем до нивото на Картър". Следователно съветите очакват Олимпиадата с нетърпение. Без съмнение сегашното руско ръководство също направи всичко възможно да осигури нормалното участие в Игрите, но допинг скандала обърка тези планове.
Истерия и взаимни обвинения
Какво обаче кара Москва да промени подхода си към Игрите? Най-вероятно причината се крие в напрегнатия политически контекст, който се нагорещява от втората половина на 1983 година. На 1 септември южнокорейски пътнически самолет е свален в съветското въздушно пространство, което предизвиква недоволство на Запад. Следва намеса на Америка в комунистическа Гренада и разполагането на американски ракети със среден обсег в Европа. Така отношенията между двете суперсили удрят дъното.
В тази атмосфера на политическа истерия и взаимни обвинения Кремъл настоява за писмени гаранции от САЩ за сигурността на съветските атлети, но американците нямат намерение да им ги осигурят. Освен това не позволяват на руснаците да летят директно от СССР до Лос Анджелис с чартърни полети и не дават разрешение параходът "Грузия", използва за плаваща спортна база, да остане в американско пристанище. През май 1984 г. Политбюро под ръководството на генералния секретар Константин Черненко решава да бойкотира Игрите. Примерът на СССР е последван от 14 социалистически държави.
Галина Кмит / Sputnik
Благодарности за "другаря Черненко"
Страната, извлякла най-големи ползи от отсъствието на съветските спортисти, естествено е САЩ. Те печелят 83 златни, 61 сребърни и 30 бронзови медали – общо 174 от 221-те отличия, раздадени на Игрите. По отношение на златните медали, това е рекорд, който още не е подобрен. Американски коментатор напълно основателно благодари на "другаря Черненко" на церемонията по закриването, че е "дал на САЩ повече златни медали от всеки спортист в историята на Игрите".
За сравнение през 1980 г. СССР печелят само с три златни медала по-малко, но грабват повече сребърни и бронзови медали, като общата бройка на отличията им е 195. Изгледите за представянето им на Игрите през 1984 г. са много обещаващи. "След Игрите през 1980 г. получихме отлично финансиране и модерни спортни съоръжения. Резултатите от спортния сезон през 1983 г. даваха основание да очакваме да вземем цели 62 медала (спрямо 40 медала за отбора на ГДР и 36-38 златни медала за американските спортисти)... Бях сигурен, че ще спечелим Игрите. Олимпиадата в Сеул през 1988 г. потвърди, че съм бил прав. По инерция разбивахме всички на парчета (СССР печели 55 златни медала спрямо 35 за американците)", казва по-късно заместник-шефът на Държавния спортен комитет на СССР Анатолий Колесов.
Сергей Гунеев / Sputnik
По онова време МОК също полага сериозни усилия да предотврати бойкота, като се опитва да преговаря за сделка между суперсилите, а Самаранч предлага услугите си като посредник. Никой обаче не е готов да направи компромис.